Мъжът държеше бутилка със спрей за цветя. Течността се изплиска навън, когато той вдигна ръка, след това се чу изсъскване, когато капките полепнаха по лицето й. Тя затвори уста и се опита да не диша, стисна здраво очи. Амоняк. Кожата й гореше. Падна на колене, закашля се и ръцете й се замятаха в калта. В следващия момент нападателят я ритна в главата и тя полетя на една страна, замаяна от силата му. Успя да отвори очи и видя небето. Капките дъжд бяха точно над нея и сама не разбра как сивото небе заискри и побеля.
3 декември, 17 часа и 25 минути до изгрева
13,55 часът
Марк
Стори ми се доста странно да поема свой собствен екип, нищо че беше толкова малък. Основната причина бе, че много добре разбирах как клюкарската мрежа е заработила с пълни сили. Тримата полицаи, които бяха изпратени, вероятно вече са уведомени, че това е първото ми назначение. Докато крачех към вана, където ме чакаха, тази мисъл ме потискаше и ме превърна в кълбо от нерви. Поех си дълбоко дъх. Трябваше да се държа естествено и да действам по усет. Неподправеното държание щеше да свърши работа.
За щастие, тримата полицаи, с които работех — Дейви, Рос и Белърби, — бяха решили да се държат прилично. Изслушаха ме внимателно, докато им съобщавах подробностите около случая, и набелязвах въпросите, на които да обърнат внимание. После разделих четирима ни на две двойки, като всяка щеше да поеме къщите от едната страна на улицата. Освен това им казах, че предложенията им са добре дошли, нещо, което винаги ми бе приятно да чувам в миналото. Прецених, че тези думи ще смекчат удара, който предстоеше, когато предам нареждането на Мърсър.
— Камерите ви да са непрекъснато включени.
Те ме погледнаха, сякаш бях малоумен.
— Знам, че е очевидно — продължих аз. — Знам, че е стандартна процедура, но това бе една от изричните заповеди на Мърсър.
Те се спогледаха, но поне се постараха да го сторят дискретно. Отново осъзнах, че тук стават неща, за които нямам представа, тъй като бях още нов. Този път нямах нищо против. Независимо каква бе причината, поне знаеха, че не съм аз този, който им вгорчава живота.
— Да се захващаме.
Обиколката на къщите протече както можеше да се очаква. Всички, с които разговаряхме, бяха потресени от случилото се и бяха готови да помогнат с каквото могат. По принцип животът им досега бе протекъл без подобни сътресения. Убийството не е нещо обичайно. За повечето хора то се свежда до филмите или новинарските емисии, но не се случва на съседа. Смъртта на Симпсън бе напомнила по стряскащ начин на съседите му, че това може да стане в реалния свят. Те бяха осъзнали, че също са уязвими. Научеха ли причината, поради която Кевин бе избран, щяха да успеят да се отдалечат от кошмара. Затова се стараеха да си спомнят всичко. Независимо от това нито един от тях нямаше представа защо някой би му причинил подобно нещо. На пръв поглед неговата смърт можеше да сполети всеки един. Мисълта ги тревожеше и ми се искаше да мога да ги успокоя по някакъв начин, да ги убедя, че това не е така.
Покрихме къщите по цялата улица. Само в две никой не отвори, оставихме съобщения и си отбелязахме, че трябва да потърсим обитателите им. Нито един от съседите, с които разговаряхме, не помнеше у Кевин да е имало скандали или шумни разправии, нито пък някакви проблеми. Всички казваха, че е бил симпатичен човек. Не знаеха дали има приятелка. От време на време забелязвали различни момичета, но напоследък не се мяркала нито една. През всичкото време отчаяно се опитваха да си спомнят нещо, сигурно защото ми е личало, че искам да получа нова информация.
Имаше и нещо полезно. Двама от свидетелите си спомниха, че предишния ден на улицата спрял бял ван. Първият го видял по обяд, когато бил паркирал малко по-надолу, а вторият — около осем вечерта, когато спрял пред дома на Симпсън. Нито един от двамата не бе забелязал кога е пристигнал или кога си е тръгнал, не бяха записали номера, не бяха видели нищо отличително. И това бе нещо.
На петнайсети номер, къщата точно срещу Кевин Симпсън, научихме малко повече. Жената, която живееше там, Ивон Грегъри, бе точна и ясна. Ивон бе пенсионерка и цял следобед гледала телевизия. По време на една от рекламите, някъде към пет без петнайсет, отишла в кухнята, за да си направи чай. Оттам виждала чудесно къщата на Симпсън. Така беше, защото аз веднага проверих и се облегнах и от едната, и от другата страна на мивката, за да съм сигурен, след като разказа за момичето.