— Тръгваше си от къщата. — Ивон посочи с ръка към улицата. — Спомням си, че на края на алеята се обърна и му помаха.
— Как изглеждаше? — попитах аз.
— Кестенява коса дотук. — Ивон посочи раменете. — Беше с дъждобран, носеше ръчна чанта, доколкото си спомням. Имаше слушалки на ушите.
— На колко години беше?
— Доста млада, струва ми се. Може би на вашата възраст, детектив.
Забелязах, че се шегува. Усмихнах се.
— Преди виждали ли сте я?
— О, не.
— Да си спомняте нещо друго?
Ивон се замисли.
— Стори ми се малко притеснена. Не точно притеснена. Стори ми се, че нещо я измъчва, разбирате ли? По-скоро неспокойна.
Не е ли така с всички ни? — помислих си аз.
Разполагахме с описание на автомобила и на момичето, което бе ходило на гости на Кевин Симпсън, вероятно малко преди да бъде нападнат. Нито едното, нито другото щеше да обърне случая. Все пак бях доволен и докато се връщах към централата, за да пусна доклад и да присъствам на оперативката, се чувствах обнадежден. Дори раздразнението заради прекалено подробните инструкции на Мърсър се бе разсеяло. Очевидно бе, че няма да бъда приет в екипа без резерви. Налагаше се да се докажа, а разговорите със свидетелите бяха първата стъпка.
Оказа се, че докладът ми трябва да почака. Когато се върнах в офиса, останалата част от екипа вече се бяха заели с нещо важно. Слушаха дигитален запис и бе ясно, че пред нас се разтваря близко подобие на ада.
— Слушаш ли ме внимателно? Сега ще поиграем една игра на любов.
Гласът на записа звучеше странно. Звучеше като на мъртвец, напълно безизразен, но имаше странни извивки. Сякаш говореше не на жертвата, а на себе си и от време на време си задаваше реторични въпроси.
— Става дума за теб, за Джоуди и Скот — продължи мъжът.
Мърсър щракна нервно с пръсти. Запомни имената. След това зае същата поза, в която го заварих, когато влязох. Подпря се с лакти на бюрото, допрял върховете на пръстите си, загледан напред, докато барабанеше леко с палци по устните. Стори ми се спокоен, докато на всички останали ни личеше, че сме изнервени. Саймън не трепваше; Грег бе наклонил глава на една страна и слушаше внимателно записа. Пийт бе затворил очи. За мен всяко изречение бе като пробождане в гърдите.
— Днес те наблюдавах — разказваше мъжът. — Докато беше с нея. Прочетох всичките ти имейли. Знам какво става. И двамата знаем къде е в момента, нали? Върнала се е у дома, при гаджето си.
Джоуди, помислих си аз. Кестенява коса до раменете. Приблизително на моята възраст.
— Според теб как се чувства в момента? — попита мъжът. — Мислиш ли, че изпитва чувство на вина, задето лъже Скот и прекарва деня с теб?
В отговор се чу как по тръбите потича гореща вода, която плисна във ваната. Симпсън не отговори. Представих си го потопен и завързан, като бледото му лице е пресечено от лепенка върху устата.
— Дали се радва, че се е прибрала? — продължи гласът. — Може би й се иска да е все още с теб. Да не би в момента да ти пише имейл, също като теб?
Мърсър се извърна.
— Грег?
Грег поклати глава.
— Нямаше стари имейли нито от, нито за Джоуди. Не се споменаваше и Скот. В папка „Договори“ също нямаше нищо. Сигурно убиецът е изтрил всичко.
Мърсър се намръщи. От бюрото си виждах как кракът му нервно играе.
Мъжът на записа не млъкваше.
— Въобразяваш си, че я обичаш?
Никакъв отговор.
— Нали?
Ново мълчание. Този път не се чу дори плискането на вода във ваната. Когато мъжът заговори отново, в гласа му се прокрадна разочарование, че няма отклик.
— Сега ще разберем. Правилата на играта са съвсем прости, но ти няма да си в течение. Ако Джоуди ти пусне имейл преди изгрев, ще престана да те наранявам и ще те пусна. Ако ли не…
Последва кратко мълчание, а сетне се чу скърцане. Останах с впечатлението, че мъжът се обръща, за да вземе нещо.
— Ще излея това в гърлото ти и по лицето ти и ще те подпаля. Кимни, ако разбираш.
Последва ново мълчание.
— Казах да кимнеш, ако ме разбираш.
Симпсън започна да се мята във ваната и водата се разплиска навсякъде. Не виждах какво става, но знаех, че убиецът е пръснал газ за запалки по жертвата, за да подчертае намеренията си.
— Така вече е по-добре.
Чу се ново скърцане.
— Постарай се да се държиш спокойно. Предстои ни да говорим за много неща.
Записът продължи още няколко секунди, след това прекъсна.
Грег се обърна към мен.
— Екипът ми работи по компютъра на Симпсън — обясни той. — Откриха два аудиофайла, записани на десктопа. Този беше първият.