Тръснах глава и насочих съзнанието си отново към Кевин Симпсън.
Пет минути ли каза?
Дори след пет безкрайни години ужасният запис нямаше да се заличи в главата ми.
Налагаше се да се справя за петте минути.
При влизането ми в офиса всички бяха мрачни, но успели да възвърнат силите си на професионалисти. Всеки от нас бе изтласкал чувствата си, породени по време на записа. Може би за да ги анализира по-късно, може би за да ги забрави завинаги. Отново ми се стори, че Мърсър е успял да се разграничи от всичко. Когато се върнах, го заварих зареял поглед в пространството. Не личеше да изпитва силно вълнение. Това сигурно се дължеше на опита му. Запитах се дали някога ще стана като него. Да мога да се абстрахирам от ужасните факти и да разглеждам всеки случай като загадка, която трябва да бъде разрешена. На пръв поглед шефът ми изглеждаше безчувствен, но не се съмнявах, че в действителност преживяваше всичко като останалите. Това бе неговият начин да се справи със ситуацията — като се съсредоточи над разплитането на случая и залавянето на убиеца.
Грег започна пръв.
— Както вече казах, нямаме никакви сведения нито за Джоуди, нито за Скот…
— Убиецът спомена имейли — прекъсна го Мърсър. — Значи съществуват.
— Да, и ако ги е изтрил, може да успея да ги възстановя. Това зависи колко прецизен е бил. Ще пробваме, но не бива да разчитаме да ги открием в компютъра.
Мърсър се намръщи.
— От записа личи, че въпросната Джоуди, която и да е тя, е имала връзка със Симпсън. Ако не успеем да я открием, и нея, и гаджето й навреме, убиецът ще го направи. Стига вече да не се е добрал до тях.
— Разполагаме с описание — намесих се аз.
Той веднага се врътна към мен.
— Казвай.
Обясних за Ивон Грегъри. Предадох подробно всичко, което ми бе разказала за момичето, което си тръгвало от дома на Симпсън — вероятно Джоуди. Била към края на двайсетте, кестенява коса, чанта, слушалки. Очевидно информацията не бе достатъчно точна, за да ни свърши работа, и аз го усетих, докато говорех. След като изслушах записа, вече не бях толкова доволен от постигнатия резултат. Накрая описах и белия ван и Мърсър закима, сякаш очакваше да чуе тази подробност. Прекъсна ме, преди да довърша.
— Пътни камери? — обърна се той към Грег.
— Най-близката е на главния път. — Пое си дълбоко дъх. — Не е хванала кога е завил по улицата на Симпсън, но ще огледаме по-подробно.
— Това е задача номер едно. Открий всички бели ванове, които са минавали там между осем и девет същата сутрин. Провери и снощи, между четири и половина и пет и половина, за да се опитаме да открием момичето. На всяка цена трябва да я открием.
Грег мълчеше.
— За какво се замисли? — попита Мърсър.
Грег се въртеше на стола, също както в къщата на Симпсън сутринта. Стори ми се унесен.
— Още не съм убеден — заяви той.
Мърсър разпери ръце, сякаш всичко бе очевидно и не разбираше колебанията на компютърния спец. За мен нищо не бе ясно, но имаше неща, с които не бях запознат.
— Подписът е налице — рече Мърсър. — На местопрестъплението се появява бял ван. Играта също е налице. Мъчения. Независимо как изглежда началото, имаме втора жертва.
— Не отричам, че има прилики.
— А какво?
Грег въздъхна и аз се учудих на това открито несъгласие. Тук Мърсър ръководеше нещата и според мен другият трябваше да направи каквото му е наредено. Очевидно имаше съмнения, но след малко взе окончателно решение — майната му!
— Опитвам се да кажа, че белите ванове се срещат под път и над път. Момичетата са на всяка крачка. Подписът е голямо изкушение, да, така е, споменава се и играта. Всичко останало е различно. — Той отброяваше на пръсти. — Убиецът го е държал във ваната. Момичето си е тръгнало вчера следобед и не е действаща фигура в играта… — Нямаше повече пръсти, затова се облегна назад. — Нещата са различни.
— Разбира се, че са различни. Минали са цели две години.
— Знам, че са минали две години.
— Той си има план. Не бива да се учудваме. Искам да кажа, че ти не бива да се изненадваш, че се е променил. Работата ни е да разберем защо и как се е преобразил.
Грег се беше нацупил, сякаш се канеше да противоречи отново, но не можеше. Забелязах, че Пийт го наблюдава с особено внимание. Само че Мърсър нямаше намерение да остави Грег толкова лесно.