Няколко минути по-късно на екрана се появиха финалните надписи.
Той обърна страницата и продължи да пише.
Сега, почти година по-късно, Скот стана от компютъра и се премести в свободната стая. Най-хубавото на апартамента в този евтин район бе, че имаше три спални. Едната бе почти изцяло заета от Скот. В единия край държеше пособията за рисуване, а в другия — гирите и щангите.
Наведе глава първо на едната, после на другата страна и включи силно музиката.
Гирите бяха навик още от ученическите му години, когато бе тънък като вейка. Започна да се занимава на петнайсет и както за своя огромна изненада, така и за изненада на всички около него продължи да се занимава чак до двайсет и осем. Гирите и щангите се бяха превърнали в неделима част от живота му. Вдигаше по три пъти в седмицата, поне по час всеки път. Пропуснеше ли някоя тренировка, ставаше нервен и се чувстваше като предател. Знаеше, че е глупаво, но въпреки това не можеше да се отърве от чувството. А и тренировките бяха начинът му да се изключи от всичко останало поне за известно време. Беше нещо като бягство — поне така бе замислено отначало.
Загряваше с трийсет килограма, преди да започне да добавя тежести, докато стигне до деветдесет. След това лягаше и стискаше щангата. Нагласяваше бавно ръце. Дишаше равномерно. Тежките бяха винаги шок за тялото…
Вдигаше ги, издишаше, спускаше и отново вдигаше.
Номер 8, помисли си той. Топлата ти коса.
Вдигна щангата. Отново. Мускулите на гърдите му започваха да горят.
Отново.
Номер 34. Понякога се държиш като момиченце.
— Разкарай се! — Тя го беше пернала леко, преди да обърне страницата.
Номер 35. Добре де, не си чак такова момиченце.
— Много хитро. Взех си думите назад.
Скот вдигна петнайсет пъти, след това се насили за още веднъж, вдигна постепенно и ръцете му се разтрепериха от усилие.
Щангата издрънча на стойката.
Той седна и въздъхна.
Номер 89, помисли си той, докато си почиваше. Когато се събудя сутрин, ти ме гледаш.
Тя не спря да се усмихва, докато четеше списъка. Долавяше безмълвното й щастие, озарило лицето й, и то го зарадва повече, отколкото бе предполагал. Имаше чувството, че усещането ще се пръсне и ще се разнесе из цялото му тяло. Не забрави тази усмивка и я включи под Номер 101.
— Обичам те много, ама много — му каза тя.
— И аз те обичам.
Не можеше да повярва на постигнатия успех. Оказа се, че е много по-лесно, отколкото бе предполагал. Всъщност, когато записа Номер 100, се оказа, че има много повече причини, отколкото бяха включени в тефтера. Убеден бе, че са готови да му напомнят за себе си и да бъдат записани. Това можеше да продължи цяла нощ. Въодушевлението и желанието да задържи усмивката й доведе до следващата случка.
— Беше лесно. Можех да напиша петстотин.
— Глупости.
— Стига — дай ми тефтера.
Тя го дръпна далече от него.
— Не ставай глупав. Ще висиш цяла нощ.
— Добре, няма, но няма и да забравя. Може това да ти е подаръкът за Коледа.
— Така става. — Тя остави тефтера на канапето и потупа възглавницата. — Налага се обаче да започнеш от нулата, защото бележникът остава при мен.
— Няма проблем.
Така й каза и почувства облекчение, че е бил честен и откровен. Но също така изпълнен с решителност. До Коледа оставаха повече от единайсет месеца, така че имаше предостатъчно време, за да поработи над останалите четиристотин причини. Дори му мина през ума шантавата мисъл да стигне до хиляда. А сега до Коледа оставаха само три седмици и задачата не му се струваше толкова безпроблемна. По всичко личеше, че няма да успее да довърши започнатото.
Скот свали на четирийсет килограма и постави щангата зад врата си.
Едно, две, три.
Триста причини няма ли да са достатъчни? Тя очакваше петстотин, така че каква ли щеше да е реакцията й, когато получеше по-малко?
Не те обичам толкова, колкото предполагах.
Но пък той често бе прекалено строг към себе си. Колко хора можеха да измислят триста причини? Какво остава за петстотин? На кой ли номер щяха да се откажат? Определено списъкът му означаваше много.
Намръщи се от напрежение, но продължи — девет, десет…
Триста причини — повтори той. Повече не мога да напиша.
Това бе признание: разбирам, че не съм съвършен, но поне се старая. Защото отчаяно се опитвам да не те загубя!
Дрън.
През следващите петнайсет минути той изпълни останалата част от тренировката си: гребане, упражнения за бицепсите, за трицепсите. Завърши със сто коремни преси. Когато приключи, стана, изпи останалата вода и спря музиката.