И ръцете до лактите му бяха дебели. Нали с тези ръце бе действал. Джейкъб не притежаваше никакъв чар, при него всичко се свеждаше до силата. По време на разговора седеше прегърбен, скръстил ръце на гърдите, отпуснал дланите удушвачи на бицепсите си, доволен, че някой му обръща внимание. Беше му приятно да плаши хората и да се прави на страшен, въпреки че бе затворник. Доставяше му удоволствие да си въобразява, че събеседникът му изпитва страхопочитание. Естествено, аз много не му допаднах, защото не треперех от страх и нямах желание да изслушам хвалбите за престъпленията, които бе извършил. Интересуваше ме детството му.
Знаех, че мигащите очички не крият никаква връзка с други хора. Докато е израствал, сексуалните му желания — диви и необуздани, са били грубо потъпкани. В резултат Нийлс е останал неудовлетворен. Всеки зрял човек, който си тежи на мястото, иска да достави и да получи удоволствие от друг като него. Желанията на Джейкъб обаче бяха съвършено различни. За него хората бяха като предмети. Според изкривения му мозък те можеха да бъдат единствено и само притежание. Бе сексуално неудовлетворен, но през годините се бе научил да го прикрива и да се преструва на нормален, за да се измъква от отговорност.
Как бе станал такъв? Този въпрос ме бе довел в „Найсдей“. Дисертацията ми имаше за цел да проучи непознатата територия между детето, което е бил някога, и възрастния, в който се бе превърнал. До края на разговора не узнах почти нищо, което да ми свърши работа, но преживяното остави дълготрайни следи. Същата вечер се прибрах у дома и личеше, че никак не ми се говори. Лиз се постара да ме изтръгне от това състояние, но аз не можех да се отърся от чутото и видяното. Имам чувството, че и до ден-днешен е така.
Едно можеше да се каже със сигурност за миналото на Джейкъб — никой не качва момиче на стоп и не я удушава в изоставена каменоломна просто така. Както и с всичко друго в живота, за да извършиш убийство, ти трябва опит. Точно така е бил заловен. Години преди да започна да работя за него, Джон Мърсър е предположил много правилно, че убийството в каменоломната е първото известно убийство на Нийлс. Детективът е бил на мнение, че убиецът и преди е качвал стопаджийки и така е превръщал фантазиите си в реалност стъпка по стъпка. На практика полицията се заела със случая отзад напред. Издирили сведения за опити за отвличания и нападения, както и сигнали за подозрителни прояви. Използвали сегашния начин на действие на убиеца, за да забележат допуснати в миналото грешки, които вече се е научил да избягва.
По принцип, същото е истина за всеки сексуално ориентиран убиец. Твърде възможно е било да хванат Джейкъб още на първата крачка. В онзи начален етап престъпникът е наподобявал на художника, получаващ отказ след отказ, преди най-сетне да продаде първата си творба. Убиецът сигурно е имал зад гърба си дребни сексуални нападения например или други престъпления, които да са насочили към него вниманието на полицията. Това са все детайли, които са го затруднявали и които е изпипал по-късно, след като е станал по-опитен. Именно по тази логика накрая бе хванат. Нийлс не се бе пръкнал от ада като съвършен убиец, защото такъв няма. Прекалено лесно е да мислим по този начин.
Ето че досието, отворено пред мен, отправяше предизвикателство към този принцип.
Първите престъпления, приписани на човека, който щеше да стане известен под името „50/50 убиец“, бяха изкусно замислени. Изпълнил ги бе с прецизност, която караше всички да предполагат, че е усъвършенствал техниката си на действие преди това. Допитванията, направени в цялата страна, не бяха открили случаи, които да приличат на тукашния дори бегло. Сякаш убиецът се бе появил от нищото.
Първите му известни жертви бяха Бърнард и Каръл Лидърланд. Прегледах материалите. И двамата бяха на седемдесет и няколко, женени почти петдесет години, трийсет от които живееха в сегашната си къща. Имаха две деца, семейни. Двамата Лидърланд бяха дружелюбни съседи, тихи хора, които не отказваха помощ на местната общност, приятни и разговорливи.
Телата им били открити от съсед на сутринта след убийството. Човекът се разтревожил, когато забелязал, че входната им врата е оставена отворена. В папката бяха приложени снимки на дома им. Къщата изглеждаше сива и зловеща. Вратата, която водеше към дебрите на ада, привличаше погледа и сякаш притегляше зрителя навътре.
Прочетох набързо доклада на патолога и събрах най-важните факти на една страница.
Ръцете и краката и на двамата от семейство Лидърланд били завързани с белезници за рамката на леглото. Каръл Лидърланд бе горена с нажежено желязо. Освен това по тялото й се виждаха разрези и прободни рани. Имаше петдесет и шест отделни наранявания, включително едно ослепено око и рана на гърлото, която едва не я бе убила. Съпругът й също е бил изтезаван. Имаше изгаряния и разрези по краката, ръцете и главата. И при него едното око бе ослепено, но бе починал от инфаркт, вероятно причинен от шока.