Това бе подписът на 50/50 убиеца, задължително оставян на местопрестъплението, макар и винаги различен. Паяжината така и не бе открита в нито една книга, но със сигурност означаваше нещо важно за него. Какъвто и да бе мотивът му, за да извърши тези убийства, рисунките имаха ключова роля.
Последната снимка бе от сватбата на семейство Роузнийл, правена четири месеца преди убийството. И двамата бяха прави. Телата им не бяха обърнати към камерата, а само лицата, за да се усмихнат, хванати за ръце. Бе ужасно, когато сравних тази снимка с останалите. Сториха ми се толкова млади и щастливи, здраво преплели пръстите си. А после Даниел бе дошъл в съзнание и бе открил мъртвата си съпруга, без дори да можеше да я докосне.
В съседен файл бе включен разпит, записан на черно-бяла лента, също като снимката от сватбата, но това бе единствената прилика. Камерата показваше израненото лице на Даниел Роузнийл, сведено надолу. Езикът на тялото му подсказваше, че единственото му желание е да се скрие някъде. Нито веднъж не вдигна поглед към камерата. Записът ми напомни клиповете от войната в Залива, на които пленени американски войници са били принуждавани да правят изявления. Само че нашата война бе по-страшна — по-многобройните наранявания щяха да оставят по-дълбоки белези. Надпис в единия ъгъл на екрана — показваше, че разговорът се води от детектив Андрю Дайсън.
Сложих си слушалките, включени към монитора.
Дайсън: Даниел, би ли ни разказал какво помниш от онази нощ?
Даниел Роузнийл гледаше надолу и наляво. Лицето му бе подпухнало и обезобразено. Докато говореше, устните му залепваха и издаваха тих мляскащ звук.
Роузнийл: В спалнята имаше някакъв мъж. Не знам кое време е било. Събудих се и той опря нож в гърлото ми.
Дайсън: Той каза ли нещо?
Роузнийл: Шептеше. Струва ми се, не се опитваше да ми вдъхне кураж. Само че не помня какво точно каза.
Дайсън: Нищо. Помниш ли какво се случи след това?
Роузнийл: Носеше белезници. Накараме да вържа Джули. И за ръцете, и за краката. След това върза и мен.
Дайсън: Какво направи след това?
Отговор не последва.
Дайсън смени тактиката.
Дайсън: Как изглеждаше?
Роузнийл: Беше дяволът.
Мълчание.
Дайсън: Дяволът ли?
Оказа се, че убиецът бил с гумена маска на демон, закрепена с ластик за главата му.
По време на мъченията мъжът бил спокоен и се контролирал. Даниел непрекъснато внимавал за момент, в който да му се удаде възможност да направи нещо. Такъв миг така и не се появил. От минутата, в която Даниел се събудил, знаел, че или ще бъде оставен вързан с белезниците, или непознатият ще му пререже гърлото. Убиецът не се разсеял нито за миг, не допуснал нито една грешка.
Роузнийл: Игра. Каза, че сме щели да играем на една игра.
Дайсън: Каква игра? Всичко е наред, Даниел. Не бързай.
Роузнийл: Игра на… любов. Щял да нарани единия от нас. Каза… каза, че аз трябвало да избера кой от двамата.
Дайсън: Няма нищо…
Роузнийл: Единият от нас трябвало да умре и аз съм щял да избера кой. Каза, че сме имали време до изгрева, така че мога да променя мнението си.
Дайсън: Помниш ли какво се случи след това?
Роузнийл (решително): Избрах себе си!
От този миг насетне спомените му за случилото се ставаха накъсани и безсистемни.
Бе напълно разбираемо. Появяваха се откъслечни образи и картини. Цялостните спомени как е бил горен и пробождан оставаха дълбоко заровени. Той просто не беше в състояние да се сети каквото и да е. Всеки опит да бъде изтръгнато нещо от паметта му водеше до временно затъмнение. Даниел не помнеше как Джули е била измъчвана. Нито пък че в даден момент, когато болката му е станала непоносима, е променил решението си. Всеки път, когато някой споменеше името й, Роузнийл се извръщаше още повече от камерата, сякаш се опитваше да опази спомена.
Дайсън забави малко разпита и аз одобрих решението му.
Върнаха времето малко по-назад. Убиецът му бе говорил много. Точните думи се губеха, но Даниел помнеше, че непознатият се държал спокойно, почти приятелски, сякаш познавал двойката от години. Припомни си, че се е питал „Това откъде го знае?“. До края така и не успя да се сети кои думи на убиеца бяха създали това впечатление у него.