След малко моторът забръмча и ванът отново потегли. Джоуди погледна към тила на шофьора, след това към Скот. Не можеше да отговори, тъй като устата й бе все още запушена. Затова се преобърна така, че гърбът й се притисна в гърдите му, както понякога спяха.
Усети завързаните му ръце притиснати в кръста й и топлината им й донесе спокойствие и малко увереност. Скот я целуна по косата и се стегна. Трябваше да се преборят двамата, да се измъкнат заедно.
Тогава гласът се появи за пръв път. Спомни си, че в онзи момент бе напълно спокойна. След като Скот бе до нея, сякаш всичко се избистри и тя можеше да си отдъхне, макар и за кратко, да приеме нещата. Нямаше смисъл да се съпротивлява, а да избягат щеше да е невъзможно. Значи най-важното бе да наблюдават. Замисли се защо са въвлечени и двамата в този ужас. Малко вероятно бе да е някаква случайност. Мъжът с маската на дявол следваше някакъв план. При това се справяше изключително успешно. Нямаше представа какви са намеренията му, но беше очевидно, че знае отлично какво прави.
Нито един план не е съвършен, й подсказа гласът. Нито един план не протича гладко.
Все щяха да се появят някакви празноти между отделните елементи, в които той да разчита повече на късмета, отколкото на предварителния си замисъл. Ако бяха умни, ако шансът бе на тяхна страна, може би щяха да успеят да се възползват. Щяха да се спасят, ако се появи възможност, или да загубят живота си.
Тези мисли събудиха гняв и решителност у нея.
Ще се измъкнеш жива.
А досега така и не се появи удобен случай. Той изпълняваше плана си с безупречна точност и преминаваше от един етап към друг. Спряха още веднъж и тогава той свали бебето от вана. После пътуваха още малко и паркираха. Когато похитителят отвори задните врати, видяха, че се намират на пътя край гората.
— Ако някой от вас избяга — предупреди той, — ще убия онзи, който е по-бавен.
Сякаш бе някакъв кошмар. Беше застанал съвсем спокойно на сравнително натоварен път, сложил маската на дявол и стиснал нож с дълго тънко острие. Ръцете им бяха вързани пред тях. Всеки, който минеше, щеше да разбере какво се случва. Не мина нито един автомобил.
— Тръгваме оттук. — Той посочи виещата се през гората пътека и Джоуди веднага си помисли, че това е първата възможност. Не можеше да контролира непрекъснато и двамата. Все щеше да се появи някакъв шанс. След това той нахлузи торбата върху главата на Скот, върза я и го накара да тръгне напред. Самият похитител изостана малко след двамата. Възможност така и не се появи. Нямаха никакъв шанс…
Скот се спъна и се олюля. Джоуди видя как се случи, но не можеше да му помогне. Протегна се — „Внимавай“, — кракът му поддаде и той падна тежко. Отпред отхвръкнаха пръски кал с полепнали по тях листа.
— По дяволите!
Отляво се откърти скала и се плъзна с тропот надолу по склона. Търкаляше се бързо, удари се шумно в някакво дърво, сякаш проехтя изстрел. Накрая си намери ново легло сред други камъни. В гората имаше доста скалисти участъци, стърчащи като полузаровени зейнали челюсти. Бяха останали от стари постройки, повечето разрушени.
Джоуди коленичи до Скот.
— Как си, съкровище? Нарани ли се?
Той поклати глава доколкото можеше, но не каза нищо. Разбра, че плаче под торбата.
— Хайде, съкровище. Ще се справим.
Помогна му да се изправи и едва потисна желанието си да даде воля на собствените си сълзи. Сега не му беше времето. Можеха да плачат един по един. Бе допустимо да е обзета от отчаяние, паника и страх, стига поне единият да останеше силен заради другия. Сега беше неин ред и щеше да се справи.
Докато се изправяха, непознатият не им помогна. Просто стоеше отстрани и ги наблюдаваше иззад отвратителната маска. С едната си ръка стискаше нож, а с другата дръжката на чантата, която мъкнеше. Известно време Джоуди се чудеше какво ли носи в нея. Гласът й нареди да престане да си задава подобни въпроси.
— Внимавай — предупреди непознатият. — И тихо. В тези гори има хора, които ще ви причинят много повече болка от мен.
Джоуди опита да избърше полепналата по палтото на Скот кал, но не се получи нищо. Само я размаза по ръкава и изцапа и двете си ръце.
Мъжът, разбира се, беше прав и нямаше нужда да й напомня, защото тя бе чувала много разкази за тази гора. Бе опасно място и доколкото успя да прецени, отдавна бяха навлезли толкова навътре, че познатите туристически карти нямаше да й свършат работа. В главата й се зароиха образи. Двамата със Скот са завързани за дървета. Кръвта им капе в калта. Прикованите им тела, почернели и съсухрени, остават тук чак до пролетта.