Часовникът в долния десен ъгъл на екрана отмерваше секундите. Минаха цели петнайсет, докато най-сетне Дайсън протегна ръка и натисна вратата. Сигурно е била оставена леко отворена, защото се отвори навътре. Той надникна, подпрял ръка на касата. Представих си го как се провиква:
Има ли някой? Полиция.
Има ли някой вкъщи?
Той остана неподвижен за момент и аз усетих колко силно бие сърцето ми. Това бе моментът. Истината за случилото се после щеше да остане изгубена, докато не хванехме мъжа, който бе живял там. Престъпникът, който се е криел вътре. Дори и тогава едва ли щяхме да разберем защо Дайсън е решил да влезе. Едно от предположенията беше, че е видял нещо в кухнята, което го е накарало да пристъпи в къщата. Другото бе, че е чул шум — може би фалшив вик за помощ. Каквато и да бе истината, секунди след влизането той се насочи към кухнята и образът му се скри.
Следващият запис бе направен от криминолога на местопрестъплението.
Макар и неохотно, го изгледах. Който и да бе подготвял записа, бе включил десет допълнителни секунди накрая. В тях се виждаше притихналата къща и потръпващите под порива на вятъра растения в градината. Може би просто от уважение. Усетих, че се замислям какво е ставало вътре, и се зарадвах, че записът прекъсна.
Върнах се към главния доклад и прочетох, че тялото на Дайсън е било открито три часа по-късно, след като той не се обадил и не отвърнал на обажданията. Представих си как звънът на телефона е отеквал в празната къща, където по-късно са го намерили. Разбрали къде е по паркираната отпред кола.
Къщата собственост на „Франк Уокър“ се оказала почти празна. По подовете и стените нямало нищо, мебели също. Само бюро край извод за телефон и един матрак на горния етаж. Дори имотът да е бил отдаден под наем на Уокър преди няколко години, било очевидно, че тук отдавна не живеел никой. Франк Уокър било измислено име, а човекът зад него — с фалшиво, но добре изпипано минало. Името бе празно и ехтящо като къщата. 50/50 убиецът си бе изградил призрачна самоличност. И името, и къщата бях просто опорни точки.
Представих си как убиецът прелита от едно гнездо, което е свил, до друго, в различна част на града. Как променя самоличността си, както змиите се отървават от вече ненужната кожа. Къщата бе просто въздушен джоб, който се бе понесъл към повърхността на нашия свят. След като била разкрита, той просто се е преместил на следващото място.
Гнезда. Благодарение на тях престъпникът започваше все повече да прилича на чудовище.
Андрю Дайсън бе открит на пода в хола. Тялото му беше свито на една страна. Опитал бе да притисне прободните си рани в корема. Убиецът го бе нападнал спокойно с два дълги тънки ножа и го беше пронизал шест пъти. Методично нанесени, добре пресметнати удари. Раните бяха с чисти краища, дълбоки, едните отпред, другите отзад. Други наранявания нямаше. Дайсън бе умрял бавно от шок и загуба на кръв, докато убиецът му е шетал из къщата и е заличил всички доказателства от стаите.
Престъпникът бил изчезнал много преди да пристигне полицията. Измъкнал се е през задната врата и по всяка вероятност е тръгнал пеша. На негово име нямаше регистриран автомобил. Никой не го познаваше. В банковата му сметка имаше няколко хиляди лири, но сведенията бяха непълни и нямаше как да бъдат проследени. Той така и не бе направил опит да тегли от тези пари. Бе зарязал парите със същата лекота, с която бе сменил самоличността си.
Франк Уокър бе изчезнал и изоставил трупа на Дайсън — последната му жертва — също като изсушено тяло, хванато в паяжина.
Имаше още към файла, но и тези данни, също като края на записа, бяха напълно ненужни. Грег бе направил пълна дисекция на самоличността на Франк Уокър, бе проверил всички възможности и бе стигнал до задънена улица. Къщата на Уокър бе разглобена буквално до основите, но криминолозите така и не откриха доказателство. Също както и на останалите местопрестъпления. Всички съседи бяха разпитани. Нито един не го бе виждал.
Детективите не бяха успели да научат нищо.
Когато приключих, открих, че съм по-загрижен за онова, което не бе включено във файла. Екипът бе продължил работата си по случая и след смъртта на Дайсън, но веднага се забелязваше, че Джон Мърсър вече не се споменава. Разследването отново бе прехвърлено в ръцете на детектив Джеф Хънтър.
Вдигнах поглед към Мърсър.
Той бе все още в същата поза — лакти на бюрото, пръстите разперени пред наведеното лице, повдигнал леко косата си отпред. Все още бе погълнат от документите.