— Всичко е наред, да вървим.
Поведе го по пътеката. Мърсър се опитваше да държи очите си затворени. Когато ги отвори, макар да беше за кратка секунда, бледите лица се оказваха до неговото и продължаваха да го наблюдават. Остави се Пийт да го изведе; зад тях пристъпваха Грег и Саймън. Бяха по средата на пътеката, когато усети Ейлийн да докосва другото му рамо. Хората се отдръпваха, за да могат да минат.
И така, скупчени, за да се защитят, те излязоха на светло.
ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
ПЪРВА ЧАСТ
Едно от първите неща, които научаваш, е, че най-важният елемент за началото на разследването е да подходиш с отворено съзнание, без предубеждения. До известна степен е точно така.
Когато пристигнете на местопрестъплението, не бива да формирате окончателно мнение, колкото и очевидно да ви се струва всичко. Всяка смърт без свидетели трябва да се приема (и да се разследва) като убийство, докато не бъде установено противното. Първата ви задача е да съберете доказателства от местопрестъплението и да си направите изводи на базата на фактите пред вас. Те са тези, които дават насоката на случая, затова поемете по пътя, определен от тях.
Това е истина, която ще потвърди всеки опитен следовател, но винаги остава място и за инстинктите ви. С течение на годините се научавате да се вслушвате във вътрешния си глас, макар и другите да не го чуват.
Приемливо е и не би ви навредило, ако поемете в посоката, в която той ви насочва.
Откъс от „Следите остават“ от Джон Мърсър
2 декември, 14 часа до изгрева
17,15 часът
И Кевин Симпсън, както и повечето хора, рядко се качваше на тавана.
Надникна веднъж, когато се премести да живее тук. Проточи врат, пъхна рамене в прашната дупка и обходи помещението с фенерче. Реши, че ще направи нещо, макар дълбоко в себе си да знаеше, че няма да се заеме. Слезе по нестабилната стълба и забрави за тавана.
Ако се бе качил днес — четири години след онзи кратък оглед, — щеше да завари там дявола, свит в ъгъла, облян в сиво-синкава светлина.
Дяволът стоеше почти напълно неподвижен, насочил поглед към малък монитор пред себе си. През слушалките долиташе говор от къщата, в която бе монтирал наблюдателна техника. Отначало Симпсън нямаше да разбере какво точно вижда и сигурно щеше да реши, че не е реално, че клекналият в ъгъла дявол е чисто и просто продукт на халюцинация.
Само че Кевин Симпсън, както и повечето хора, рядко се качваше на тавана. Дяволът бе прекарал горе дни наред, напълно необезпокояван. Спеше точно над спалнята на Кевин, държеше храната си в една торба, отпадъците — в друга. Дяволът непрекъснато го шпионираше.
Целият този ден бе наблюдавал и слушал двамата обитатели на къщата, които не подозираха за присъствието му. Момичето пристигна в девет и петнайсет сутринта. Двамата пиха кафе и закусиха заедно. Разговаряха. Най-сетне, в четири и петнайсет, тя си тръгна.
Дяволът чу всичко, което казаха и направиха.
Когато момичето излезе, той зачака.
Продължаваше да стои. Най-сетне се надигна от ъгъла и светлината от монитора издължи сенките от крайниците му по стените също като на паяк. Повечето от необходимото — въже, газ — беше на сигурно място в резервната стая на Симпсън. Въпреки това дяволът взе чук, когато запълзя по пода към капака.
Резето и механизмът на металната стълба бяха смазани един ден, докато Симпсън бе на работа. Сега се отваряха безшумно и на тавана нахлу лъч светлина от коридора долу, разкривайки сиви парцаливи паяжини, плъзнали по гредите.
Дяволът заслиза.
Кевин Симпсън не се събуждаше изведнъж, връщането му към света приличаше на постепенно осъзнаване. Докато траеше този процес, той държеше очите си затворени. Така му се струваше най-разумно, макар мислите му да не бяха достатъчно ясни, за да си обясни защо.
Макар да не искаше, сетивата му се изостряха.
Цялото му тяло бе обгърнато от лепкава топлина.
Нещо го притискаше.
По лицето си усещаше хладен въздух, а по челото и отстрани на носа се стичаха капки пот. Температурата наоколо го караше да мисли, че е на сауна в клуба.
Водата плискаше и се разливаше. Горещи бълбукащи мехурчета се промъкваха между пръстите на краката му.
Във ваната съм.
В същия момент изпита омраза към себе си.
Ако не го мислиш, няма да е истина.
Кевин нямаше как да върне мислите назад и с огромно нежелание започна да обръща внимание на останалите си сетива. Светът, макар все още да не го виждаше, се появи около него. Вече знаеше, че е легнал, че е гол и потопен във вода. Твърдият порцелан убиваше на врата му и го притискаше под раменете.