В едното от тях пулсираше ужасна болка…
Едва тогава си спомни взломаджията. В стаята му имаше непознат, който го нападна и…
Паниката се надигна и той се замята, ала ръцете му бяха стегнати с въже, притиснати отстрани, краката му също бяха неподвижни. В носа му нахлу вода. Опита да се закашля, ала не успя — господи, устата му бе покрита с нещо. Паниката се превърна в пронизителен писък, който избликна от сърцето. Отчаяно издиша през носа, след това пое въздух. В устата си усети горчив солен вкус. Побърза да преглътне, за да не повърне.
— Успокой се, иначе ще се удавиш.
В този момент Кевин застина на място. Все още не бе отворил очи.
Крадец.
Ако Кевин не си спомняше как седеше, след като тя си тръгна и се опитваше да й напише имейл, щеше да успее да се убеди, че е изненадал крадеца, влязъл с взлом в къщата му. Нямаше значение, че се бе обърнал и погледът му бе попаднал на мъжа, застанал на вратата зад него, нито че той бе нахлузил маска на дявол и носеше чук. Непознатият искаше пари и го беше завързал. Скоро щеше да вземе нещата на Кевин и да си тръгне.
След това чу проскърцване, когато натрапникът спря кранчетата на чешмата, последвано от приглушеното гъргорене на водата в тръбите. Сякаш във вените на къщата, зад стените нещо вреше и кипеше.
— Отвори очи.
Никак не му се искаше, но се подчини. Банята бе пълна с пара. Видя, че е полепнала по огледалата и вратата на шкафчето. Беше избила по челото му и се стичаше по слепоочията.
Мъжът бе приседнал върху капака на тоалетната чиния до ваната. Все още бе с противната маска: розова гумена кожа, кичури черна коса, лепнати на брадичката и по черепа. Рогата бяха изработени от нещо подобно на стари кости.
Дяволът. Кевин не можеше да откъсне очи от него.
— Така вече е по-добре — кимна мъжът.
Чак сега Кевин разбра, че лежи завързан във вана с гореща вода, напълно безпомощен в ръцете на ужасния непознат. Човек с маска.
Грешка, помисли си той. Беше станала някаква грешка.
Мъжът се наведе и вдигна оставения между краката си чук. Кевин усети как паниката се надига, ала този път си наложи да остане напълно неподвижен.
Не се дави.
— Много съжалявам за всичко. — Мъжът оглеждаше с интерес оръжието, сякаш не бе сигурен какви поражения може да нанесе. — Може и да останеш жив след цялата тази работа. В такъв случай те моля да ме извиниш, че съм те наранил. Налага се.
Възможно. Налага се.
— Кимни, ако разбираш.
Кевин кимна, доколкото можа по-изразително. Грешка, не спираше да си повтаря той. Ако непознатият му отпушеше устата и му позволеше да говори, той щеше да обясни.
Похитителят остави чука.
— Знам на кого пишеше имейл — рече той. — Отдавна ви наблюдавам и двамата.
Господи!
— Прочетох всички имейли, които си пращате. Знам паролите ви. Извадих си ключове от всичките ви врати. Виж.
Мъжът показа огромна връзка ключове и лекичко ги разклати. Кевин плъзна поглед по тях, ала те се местеха прекалено бързо и не успя да различи кои са от неговите врати. Не всички бяха негови. Не че имаше значение. Въпреки това кимна.
Мъжът остави ключовете на пода.
— Понякога влизах в къщата ти, когато те нямаше. Преравях ти нещата. Четях ти писмата. Спях на тавана ти. Следвах те, когато отиваше на работа и когато се връщаше.
Значи не е грешка. Кевин не откъсваше поглед от мъжа и се опитваше да си спомни дали не е видял нещо, дали не е забелязал някой подозрителен. Така и не успя да си припомни. Човек просто си върви и не се оглежда. Някой хитър и умен лесно би те проследил.
— Не си ме виждал — заяви мъжът. — Много внимавам. Затова пък аз съм те виждал. Наблюдавах те по цял ден. Наблюдавах и двамата.
Кевин предпазливо кимна. По челото му се стичаха капки пот, пареха очите и той мигаше непрекъснато. Водата се плискаше по стените на ваната.
Мъжът с маска на дявол се наведе към пода и вдигна нещо друго. Беше кутийка в червено и жълто.
Газ за запалки.
Кевин усети как се вледенява от ужас пред неизвестното. Опита се да се отдръпне, но не успя да помръдне. Затова пък усети, че се е изпуснал.
Непознатият стисна ръце, без да пуска кутийката. Беше от онези, които изливаш върху барбекю на открито, за да подхраниш пламъците. Мъжът я бе насочил към Кевин. Наведе глава и макар изражението му да бе скрито от маската, се стори умислен на жертвата.
— Сега ще поиграем на една игра, посветена на любовта — заяви той.