На следващия ден Чарли се събуди обзет от решителност. Върне се в гората и мина по същите места. Нарочно чупеше съчките под ботушите си. Кашляше високо и си говореше сам. Най-сетне сви длани около устата си и повика дявола. Моля те, излез. Искам да поговорим за всичко.
Най-сетне дяволът се показа.
Излезе от храсталака край пътеката и застана пред Чарли, облян от студеното слънце, чиито лъчи се провираха сред клоните. Тялото му бе черно; лицето ужасно. Изражението му не се менеше, кожата му бе като гума, розова, сякаш горният слой бе изгорял в пожар. Малки рогца стърчаха отстрани, почти скрити сред провиснали черни кичури.
Търсих те, каза мъжът в главата на Чарли. Кажи му.
Докато се колебаеше и обмисляше думите, дяволът просто стоеше неподвижен. Птиците продължаваха да пеят. Дърветата шумоляха. Чарли усети тръпка. Завладя го радост. Тя ставаше все по-силна, започваше в стомаха му и напираше отначало към гърдите, а сетне към гърлото.
Кажи му! — нареди отново мъжът. Затова този път му каза.
Само че дяволът се обърна и си тръгна. По-късно щеше да му каже, че го е преценил още от самото начало. Искал е да разбере дали Чарли е достоен. Наложи се да се върне още два пъти, преди дяволът да реши, че е достоен.
Гласове.
Не бяха близо, помисли си той, ала се чуваха недалеко един до друг.
Тази вечер му беше трудно да прецени разстоянието. Звуците, също като пламъците на огъня, му се струваха хаотични — разкъсани и разпилени. Чарли чуваше шумове отвсякъде. Дяволът му бе казал, че ще стане точно така. Отделни места горяха. В градовете избухваше насилие; сградите се сриваха чак до основите. Дим закриваше небето. Хората крещяха, пищяха, леденият въздух бе пронизан от изстрели. Войната бе започнала във всеки дом, град и страна, а горите бяха незначителна част от този всеобхватен международен процес. Имаше една съществена разлика. Дяволът бе тук, скрит дълбоко в гората, а враговете му идваха да го пленят. Дори когато планетата бе обхваната от пламъците на битката, войната мажеше да бъде спечелена точно тук.
Сега вече си войник, му напомни мъжът и това бе самата истина.
Ангелите прелетяха над него и видяха огъня, който беше наклал. Скоро щяха да изпратят хора да проверят какво става — да разберат дали пламъците са от адския огън или от армията на дявола. Тъй като горящият кръг е голям, така бе обяснил дяволът, Чарли ще бъде скрит от тях, поне отначало. Заслонът сред храстите щеше да го потулва, докато дойдеше време да нападне врага.
Оставаше съвсем малко време.
Чарли отново прехвърли ножа в другата си ръка и избърса длан.
Още бе нервен, разбира се, ала мъжът не спираше да му повтаря, че така е най-добре. Вършеха нещо много важно, а нервите щяха да му помогнат да стои нащрек и да е в готовност.
Освен това имаш нож.
Самата истина. Както всеки добър войник, той бе получил оръжие и продоволствия. Първо дяволът събра дърва за горене, за да подклажда примамката. След това му показа заслона, който му бе направил между дърветата. Най-сетне му даде този нож.
Чарли го погледна, като внимаваше металът да не блести на светлината на пламъците. Острието бе дълго и тънко — цял сантиметър в най-широката точка, където преминаваше в дръжката. След това се извиваше в жестока дъга. Бе неподозирано остър и макар да бе съвсем тънък, ножът се оказа солиден. Нямаше да го предаде.
Хубав нож, бе казал дяволът, когато му го даде. Ще ти служи добре.
Чарли кимна. Знаеше, че оръжието е добро. Дяволът му бе обяснил, че го е използвал. С него бе убил един от враговете си и по острието бе полепнала кръвта на човека. Затова имал вълшебни сили.
Гласовете приближаваха.
Чарли стисна ножа по-здраво. А сред дърветата бе скрита тайна. Той се притаи и зачака.
4 декември, 3 часа и 50 минути до изгрева
3,30 часът
Марк
В импровизирания офис на долния етаж бе очевидно, че нещо не е наред. Напрежението между Грег и Мърсър се трупаше през целия ден и атмосферата в стаята ми подсказа, че нещата или са достигнали някакъв предел, докато ме е нямало, или всеки момент ще стане напечено. Екипът се разцепваше.
Всеки бе потънал в мислите си, затова не ми обърнаха особено внимание, докато докладвах за разпита на Скот. Грег се бе съсредоточил и качваше данни в компютъра. Мърсър бе седнал в единия край и гледаше някъде пред себе си. От време на време кимаше, за да ми даде знак да продължа. Разказах му за каменните стени и огъня и за кратката връзка на Джоуди с Кевин Симпсън.