— Екипът ти се обади да докладва тъкмо преди да се върнеш — обясни той. — Съседката на Симпсън е идентифицирала Джоуди Макнийс по снимката. Тя е била в къщата.
Сърцето ми се сви, макар да бях сигурен, че е била тя. Значи връзката им е продължила. Спомних си как убиецът говореше на Симпсън по време на записа.
Как според теб се чувства тя сега? Дали се радва, че си е вкъщи? Може би й се иска да е тук при теб?
— Двамата със Симпсън са създали KKЛ — обясних аз. — Доколкото Скот знае, са имали флирт за една нощ, преди две години. Тя е напуснала работа и оттогава не са се виждали.
Въобразяваш си, че я обичаш. Нали?
— Значи той не знае, че двамата са подновили връзката си? — попита Мърсър.
— По всяка вероятност предполага. Сигурно това е един от фактите, които убиецът е използвал срещу него. Дори да е така, той не помни.
Мърсър вдигна поглед към мен. Очите му бяха кръвясали от умора и май се опитваше да забави темпото.
— Затова пък помни бебе — продължих аз.
Мърсър премигна.
— Бебе ли?
— Да. — Предадох каквото Скот ми бе разказал за пътуването във вана. — Не знам дали можем да приемем думите му.
Мърсър остана загледан в мен за кратко. В изражението му имаше някаква празнота. Одеве попиваше всеки факт, който му кажех — и го подреждаше на съответното място, — сега обаче фактите сякаш го засипваха. Притесних се, че всеки момент може да рухне.
Грег само чакаше повод, за да се противопостави:
— Защо му е било бебе?
— Това не е важно в момента. — Мърсър сведе очи към пода и заговори бавно: — Трябва да помисля. Предай информацията на Пийт.
— Слушам, господине.
Почувствах се неловко, седнах и започнах да описвам фактите в кратко съобщение, което да изпратя до вана в гората. Докато чаках отговор, прегледах доклада на моя екип. Беше кратък, но точен и ясен. Бяха разговаряли със „Сейфсайд“. Очевидно Джоуди бе изчезнала по време на обедната почивка — излязла, но така и не се върнала. Шефът й казал, че предишния ден също не била на работа, обадила се, че има мигрена. Очевидно е излъгала. Прекарала е деня с Кевин Симпсън.
Грег ме сръчка, за да привлече вниманието ми. Когато го погледнах, той кимна едва забележимо към Мърсър. Извих глава.
Впих очи в него.
Той почти не бе помръднал, откакто разговаря с мен. Седеше със затворени очи и бавно разтриваше носа си. Ту нагоре, ту надолу. Ако не бе това движение, човек би казал, че е заспал. Дори в момента имах чувството, че е в нещо като транс.
— Добре ли сте, господине?
Той повдигна вежди и продължи да разтрива носа си.
— Би ли ми донесъл едно кафе, Марк?
Грег ме смушка, когато станах, и аз едва се въздържах да не отблъсна ръката му.
— Разбира се — отвърнах.
Най-близкият автомат за напитки се оказа край рецепцията. От него взех горещо черно кафе в пластмасови чашки. Оказа се, че не е никак лесно да отнеса и трите. Залях се с врялата напитка още преди да изляза от фоайето, изгорих си ръцете, а след това кафето се разплиска още два пъти, докато вървях по коридора. Имах усещането, че всичко е против мен. Изругах и едва се въздържах да не запокитя чашките в стената.
При връщането ми в гардеробната ги оставих и изтрих ръка в панталона си. По време на отсъствието ми обстановката се бе разведрила малко. Мърсър ми се стори буден, готов да действа и макар очите му да бяха подпухнали, и двамата с Грег се бяха настанили пред левия компютър. Саймън бе на екрана и предаваше от апартамента на Скот и Джоуди.
— Цялата гора в това време? — каза той и изви вежди. Стори ми се свеж, също като сутринта, когато ме поздрави в апартамента на Кевин Симпсън. — Не може да бъде.
Мърсър не бе в настроение за пререкания, колкото и незначителни да бяха.
— Нещо ново?
— Претърсваме. Ще ви покажа снимките и ще обясня кое какво е. Грег, отворил ли си файл?
— Дай ми минутка.
Саймън вече беше подготвил предварителен доклад за всичко, което екипът му бе открил в апартамента на Скот. Грег кликна на екрана, за да открие снимките и видеозаписа.
Първите снимки бяха от вътрешността на сградата. Приличаше на главна буква „Н“, полегнала в снега.
— Апартаментите са шест — обясняваше Саймън. — По два на етаж. Банкс и приятелката му са живеели в долния ляв. Влиза се или през вратата в средата, или през централния коридор и стълбището.
— Значи няма нито мансарди, нито тавани, където да се скрие — уточни Мърсър.