Той отново зае обичайната си поза след излизането на Грег. Затвори очи и отново започна да масажира чело. Усещах, че това е начинът, по който се зарежда с енергия. Може би в тези моменти се опитваше да не мисли за нищо.
— Да ви донеса ли кафе, господине?
Той не отговори, само повдигна вежди. Прецених, че това е равносилно на „да“, и тръгнах към автоматите за напитки.
Пет минути по-късно, когато се върнах с двете кафета, Мърсър се бе съвзел. Беше подпрял лакти на бюрото, стиснал ръце пред себе си, докато наблюдаваше екрана.
— Благодаря.
Взе чашката и посочи разсеяно средния монитор.
— Сядай. Принтирах ти и на теб копие.
Посегнах към листовете. Беше обобщение на разследването на Хънтър, озаглавено Джеймс Риърдън, на което се мъдреше познатата снимка на мъжа, известен ни под името Карл Фармър.
Отпих глътка кафе и останах изумен от количеството информация, с която колегите разполагаха за Риърдън. Дата на раждане, семейна история, работа. Това със сигурност не беше фалшива самоличност. Най-сетне бяхме попаднали на мъжа, който свиваше тайните гнезда.
Риърдън бе на трийсет и една и през краткия си живот на планетата бе успял да извърши значителен брой провинения и да разстрои доста хора. Изключително буден като дете, той ставал все по-необуздан с възрастта, склонен към какви ли не поразии. Като възрастен срещу него бяха повдигнати две обвинения за нарушаване на обществения ред, три за пиянство и побой, едно за нападение, няколко дребни за притежание на дрога. И така нататък. От доклада добих впечатлението, че става въпрос за едър мъж, превърнал се в противен пияница, който губеше контрол, макар през последните няколко години престъпленията му да бяха от съвсем различно естество.
Аманда Риърдън, съпругата му, с която бяха разделени, сега вече използваше моминското си име, Тейлър. Имаше и нейна снимка — жена с тънка руса коса и бледа кожа. Беше по-млада от Риърдън, а очите й създаваха впечатлението, че е по-възрастна. Изглеждаше така, сякаш нямаше сили да се пребори с притисналата я умора.
От няколко години двамата ту се разделяли, ту се събирали. В живота им се редуваха скандали и одобрявания. Междувременно Аманда бе повдигала срещу него обвинения, че е опасен и агресивен, ала ги бе оттегляла в мига, в който двамата се съберяха отново. Позната работа. Казах си, че е тъжно, когато някои хора държат на партньор, очевидно неподходящ за тях. Сякаш са обладани от страх, че никога няма да успеят да намерят някой, който им пасва. Инвестираш в дадения човек и не смееш да се откъснеш от него.
Втората им дъщеря — Карли — бе родена преди около година и половина и изглежда бе предизвикала поврат в отношенията им.
Към документа беше приложено кратко обобщение на делото за попечителство, последвало окончателната им раздяла. На Аманда Тейлър бе присъдено жилището, но Риърдън настоявал да поеме грижите за двете деца, като твърдял, че тя е неподходяща за майка. Действията му съвсем не били в негова полза. Твърдеше се, че веднъж нападнал автомобила, в който тя се возела, и разбил предното стъкло с чук. Втори път се нахвърлил на жената, когато била край пътя. С много усилия била издействана ограничителна заповед, която той многократно нарушавал. Имаше и още, но съвсем наскоро на Джеймс Риърдън му бе отказан какъвто и да било достъп до децата. Аманда Тейлър бе участвала в играта с много търпение и накрая бе спечелила.
Хънтър бе започнал разследване, след като Риърдън бе отвлякъл дъщеря си Карли вчера сутринта. Бяха включени всички подробности. Приятелят на Аманда Тейлър — Колин Барне, извел Карли в парка на разходка. Бутал напълно спокойно количката, когато някакъв мъж го нападнал. Барне посочваше без следа от съмнение, че нападателят е бил Риърдън. Той отнесъл момиченцето със себе си, а след това изчезнал. Призивите и молбите да се покаже останали напразни.
Погледнах отново снимката и ми направи впечатление празното му изражение. Веднага си представих как очите му надничат иззад маската, а в тях се отразяват отблясъци от огън. Не бе трудно да повярвам, че тъкмо това е мъжът, измъчвал Скот, мъжът, който в момента изтезаваше живата Джоуди.
Представях си го лесно, но можех ли да бъда напълно сигурен?
Първото, което ми се наби на очи, е съвпадението на времената. Връзката на Риърдън със случая ни се потвърждаваше от независим източник. Убиецът бе напуснал къщата на Кевин Симпсън след осем сутринта. Бебето е било отвлечено около девет от Джеймс Риърдън. Меган Кук бе забелязала Карл Фармър в единайсет, когато е влизал във взетата под наем къща. Разполагахме с двама независими свидетели, а имаше и трети. Скот бе посочил Риърдън като човека, дошъл да отчете водомерите.