Как бе възможно да се случи подобно нещо? Едва задал си този въпрос, осъзна, че сънува. Нямаше значение какво прави, нито пък колко силно стиска очи. Думите на страницата вече бяха прочетени.
Можеш ли утре да си вземеш почивен ден? Сигурна съм, че шестнайсетте ти подчинени ще удържат успешно форта!
Отвори очи. Точно така, Джоуди и Кевин. Сега вече си спомняше.
Ще се обадя, че съм болна, и ще намина към вас. Става ли?
Мъжът надникна към листа.
— Пак се е чукала с Кевин Симпсън.
— Не ти вярвам.
Той насочи светлината право в лицето на Скот, след това върна лъча към страницата. Нарочно го насочи натам. Скот забеляза, че от обратната страна на листа имаше още нещо. Някакъв наклонен шрифт. Не, беше написано на ръка. Изглежда, не трябваше да го вижда.
— Разбра ли сега колко те обича? — не спираше мъжът. — Ти я търпиш, страдаш заради нея, тревожиш се, а тя се врътва и отива да изчука друг.
Скот не внимаваше какво му говори непознатият. Опитваше се да прочете какво е написано на гърба на страницата. Всичко бе наопаки, но той успя да мерне по някоя и друга дума.
Мъжът, изглежда, забеляза и дръпна фенера.
— Връзката ви е едно нищо — заяви той.
— Не е вярно.
— Тя те мами. Много си глупав, ако си въобразяваш, че я обичаш.
— Тя щеше да ми каже!
Скот хлипаше неудържимо. Не можеше да повярва.
— Щеше да ми каже.
Мъжът с дяволската маска ненадейно изчезна.
Скот се огледа.
Холът отново бе станал по-светъл. Часовника го нямаше. Всичко си бе както обикновено. Само тишината беше потискаща. Сякаш нещо бе изчезнало и бе отнесло звуците със себе си, ала скоро щеше да се върне по-шумно и по-настървено от преди.
Вън.
За момент усети, че му е направена магия. Ръцете му не можеха да се движат; краката отказваха. Когато най-сетне се изправи и се запрепъва към коридора, умът му отново възобнови контрола над тялото. Всичко бе свършило. Краят бе настъпил. Нямаше никакъв мъж. Вече не съществуваше. Нямаше нито нажежена отвертка, нито чук, нито нож. Той бе в безопасност, у дома, при Джоуди.
Спалнята. Скот се облегна се на касата на вратата и погледна към нея. Тя лежеше обърната към него в далечния край на леглото. Краката й бяха свити, гърдите й леко се надигаха и отпускаха, докато спеше. Трябваше да ми каже. Светлината от коридора падаше на пода и отиваше чак до ъгъла на леглото, без да докосва Джоуди. В стаята бе толкова тихо и спокойно, че той усети как в гърлото му се надига буца. Кой знае защо, Скот разбираше, че не може да я достигне, макар тя да бе пред очите му. Беше се откъснала от него.
— Обичам те — промълви той.
Отговор не последва, тя продължаваше да диша равномерно. Пристъпи към нея. Леглото изскърца под тежестта му. Той се плъзна, за да се нагласи до нея, и притисна гърди към гърба й. Джоуди не се събуди.
— Каквото и да си направила — зашепна той, — пак ще те обичам.
Тя бе сънена, когато посегна и стисна ръката му.
4 декември, 2 часа и 10 минути до изгрева
5,10 часът
Марк
Всичко бе много по-ясно; Точната цел пред мен бе заличила почти цялото напрежение и бе прогонила нервността ми, натрупана през целия ден. Всяка крачка по коридорите на болницата ми изглеждаше по-лесна от преди. Вече се мяркаха по-малко хора и бе значително по-спокойно. Вероятно защото този път минах по средата на коридора и не се качих в асансьора. Хората можеха да ме заобикалят. Все пак всички бяхме тук почти по еднакви причини.
Когато стигнах до стаята на Скот, кимнах на охраната и влязох. Затворих вратата след себе си. Той спеше, макар и не толкова спокойно, колкото преди. Беше отпуснат на една страна, а лицето му — сгърчено и нещастно.
Сънуваше. Вероятно кошмар.
Приближих се и го докоснах по рамото.
— Как…
Дръпна се рязко, уплашен и объркан. Задържах ръка на рамото му за секунда и го погледнах приветливо, за да му дам кураж или поне така си мислех.
— Всичко е наред, Скот. Аз съм.
Отстъпих от леглото и се отпуснах на стола. Той дишаше тежко. След малко се обърна по гръб и си пое дълбоко въздух, за да се успокои. Най-сетне, с доста усилие, се надигна, за да седне.
— Кошмар ли сънуваше? — попитах аз.
Не обърна никакво внимание на въпроса ми.
— Открихте ли я?
— Не сме.
Умишлено избягвах лъжите, които бях изрекъл преди. В момента и дума не можеше да става за все още.
— Срещаме известни трудности — признах аз.
— Трудности.
— Районът е проблемен за претърсване. Трябва да се покрие огромна територия. А и времето е лошо, тъмно е и това създава допълнителни препятствия.