— Липсваше ми… много ми липсваше, Крисчън. Последните няколко дни бяха… трудни. — Преглътнах и усетих как буцата в гърлото ми набъбва, докато в ума ми нахлуваше споменът за отчаянието и мъката, които ме обзеха, след като го напуснах.
Изминалата седмица беше най-ужасната в живота ми, болката бе почти неописуема. Не бях изпитвала нищо подобно. Само че действителността напомняше за себе си, оставяше ме без дъх.
— Нищо не се е променило. Не мога да съм каквато искаш да бъда — успях да изрека въпреки буцата в гърлото.
— Ти си точно каквато искам — отвърна той с безкрайно съчувствие и разбиране.
— Не, Крисчън, не съм.
— Разстроена си заради онова, което се случи последния път. Аз се държах глупаво, а ти… Ти също. Защо не измислиш по-подходяща дума, Анастейжа? — Тонът му се промени, сега говореше така, сякаш ме обвинява.
«Какво?! Смяна на посоката?»
— Отговори ми.
— Не знам. Бях… не бях на себе си. Опитвах се да бъда каквато искаш ти, опитвах се да потисна болката и направо се побърках. Просто… забравих — промълвих и свих гузно рамене.
«Дали пък не можем да избегнем това късане на сърца?»
— Забравила си! — ахна той ужасено, стисна ръба на масата и ме погледна гневно. Свих се пред този поглед.
Ето, че отново побесня. Богинята в мен също ме стрелна с гневен поглед. «Видя ли, сама си навлече всичко!»
— Как да ти имам доверие? — попита дрезгаво той. — Как?
Сервитьорът донесе виното. Двамата с Крисчън не откъсвахме очи един от друг — сини се взират в сиви. И двамата бяхме изпълнени с неизказани обвинения. Сервитьорът отвори бутилката и наля глътка в чашата на Крисчън. Той посегна автоматично, отпи и отсече:
— Добро е.
Сервитьорът ни наля внимателно, остави бутилката на масата и побърза да се спаси някъде. Крисчън не ме изпускаше от поглед дори за секунда. Аз се предадох първа, откъснах очи от неговите, вдигнах чашата и отпих огромна глътка. Почти не усетих вкуса.
— Извинявай — прошепнах. Чувствах се глупаво. Бях си тръгнала, защото прецених, че сме несъвместими, а ето че той твърдеше, че съм можела да го спра.
— Защо ми се извиняваш? — попита стреснато той.
— Задето не използвам специалните думи.
Той затвори очи, сякаш изпитваше облекчение, и промърмори:
— Можехме да избегнем цялото това страдание.
— На мен ми се струва, че си съвсем добре. — Дори повече от просто добре. Приличаше на себе си, както винаги.
— Външният вид лъже — отвърна тихо той. — Изобщо не съм добре. Имам чувството, че слънцето е залязло и вече пети ден не е изгрявало, Ана. Попаднах във вечна нощ.
Слисах се от признанието му. «Господи, същото е и при мен!»
— Каза, че няма да си тръгнеш никога, а при първата трудност се изнесе.
— Кога съм казала, че няма да си тръгна никога?
— Докато спеше. Това бяха най-успокояващите думи от много отдавна, Анастейжа. Накараха ме да се отпусна.
Усетих как сърцето ми се сви и посегнах към чашата.
— Каза, че ме обичаш — прошепна той. — Това в миналото ли е вече? — Гласът му бе тих, напрегнат.
— Не, Крисчън, не е.
Стори ми се толкова уязвим, когато въздъхна.
— Добре — прошепна.
Бях шокирана от признанието му. Нещо у него се беше променило. Преди, когато му казах, че го обичам, той се ужаси.
Сервитьорът дойде пак, остави бързо чиниите ни и пак побърза да се отдалечи.
Леле боже! Храна.
— Яж — нареди Крисчън.
Знаех, че съм гладна, но в момента стомахът ми се беше свил. Седях срещу единствения мъж, когато някога бях обичала, а обсъждането на несигурното ни бъдеще съвсем не бе предпоставка за добър апетит. Погледнах неуверено порцията.
— Господ ми е свидетел, Анастейжа, ако не ядеш, ще те преметна на коляното си тук, в ресторанта, и това няма да има абсолютно нищо общо със секса. Яж!
«Тъй ли, Грей?» Подсъзнанието ми не откъсваше очи от мен. Беше напълно съгласно с господин Петдесет нюанса.
— Добре, ще ям. Не е нужно още отсега да вдигаш ръка, за да раздаваш правосъдие.
Той не само че не се усмихна, ами продължи да ме гледа ядно. С огромно нежелание взех ножа и вилицата. Боже, пържолата беше невероятно вкусна! Бях гладна, невероятно гладна. Сдъвках, преглътнах и забелязах как той се отпусна.
Вечеряхме в мълчание. Пуснаха друга музика. Сега пееше жена с нежен глас и думите й ехтяха в мислите ми: никога няма да съм същата, след като той влезе в живота ми.