Погледнах любимия си. Ядеше и ме наблюдаваше. Глад, копнеж и безпокойство, съчетани в един разгорещен поглед.
— Знаеш ли кой пее? — Опитвах се да поведа по-нормален разговор.
Крисчън за миг се заслуша.
— Не… но е добра, която и да е.
— И на мен ми харесва.
Най-сетне той се усмихна с познатата ми загадъчна усмивка. Какво ли замисляше?
— Кажи? — настоях аз.
Той поклати глава и каза тихо:
— Яж.
Бях изяла половината храна в чинията си. Не можех да погълна и хапка повече. Как да му го обясня?
— Не мога повече. Ядох ли достатъчно, за да е доволен господинът?
Той ме погледна безизразно, без да отговори, след това си погледна часовника.
— Наистина преядох — добавих и отпих от великолепното вино.
— След малко трябва да тръгваме. Тейлър вече е в града, а и ти трябва да ставаш рано за работа.
— Ти също.
— Аз мога да мина с много по-малко сън от теб, Анастейжа. Добре поне, че хапна нещо.
— Няма ли да се върнем с «Чарли Танго»?
— Не, нали пих. Тейлър ще ни откара. Освен това така ще си само моя за няколко часа. И ще можем да си поговорим.
Значи това бил планът му.
Крисчън викна сервитьора за сметката, след това посегна към блакберито, позвъни и каза само:
— «Льо Пикотен», Северозападно Трето авеню.
Затвори.
— Колко си груб с Тейлър, а и с повечето хора.
— Просто минавам направо на въпроса, Анастейжа.
— Тази вечер така и не мина на въпроса, да не говорим за направо. Нищо не се е променило, Крисчън.
— Искам да ти предложа нещо.
— Всичко това започна с предложение.
— Беше различно.
Сервитьорът се върна и Крисчън му подаде кредитната си карта, без дори да погледне сметката. Телефонът му иззвъня и той погледна екранчето.
Значи предложение. И сега какво? В главата ми се разиграваха два сценария: отвличане или да работя за него. Нещо не се връзваше. Крисчън приключи с плащането и каза:
— Хайде. Тейлър е отвън.
Станахме и той ме хвана за ръка.
— Не искам да те изгубя, Анастейжа. — Целуна нежно кокалчетата ми и докосването на устните му разтърси цялото ми тяло.
Аудито ни чакаше. Крисчън ми отвори вратата. Качих се и потънах в плюшената седалка. Той заобиколи от страната на шофьора. Тейлър слезе и двамата проведоха кратък разговор. Това не беше обичайният им протокол. Обзе ме любопитство. Какво ли обсъждаха? След малко и двамата се качиха и аз погледнах Крисчън, който гледаше напред с напълно безизразно лице.
Позволих си да разгледам за кратко профила му: правия нос, изваяните пълни устни, косата, паднала по челото. Не беше писано този божествен мъж да е мой.
Тиха музика изпълни колата, великолепно изпълнение, което не познавах. Тейлър се насочи към магистрала 1-5 и Сиатъл.
Крисчън се обърна към мен.
— Както вече ти казах, Анастейжа, имам предложение.
Погледнах нервно към Тейлър.
— Тейлър не може да те чуе — увери ме Крисчън.
— Как така?
— Тейлър — повиши глас Крисчън. Тейлър не отговори. Крисчън го повика отново и отново нямаше отговор. Крисчън се пресегна напред, потупа го по рамото и Тейлър си свали слушалките, които не бях забелязала.
— Да, господине?
— Благодаря, Тейлър. Няма нищо. Продължавай.
— Добре, господине.
— Сега доволна ли си? Той слуша айпода си. Пучини. Все едно че го няма.
— Ти нарочно ли го накара да го направи?
— Да.
Господи!
— Добре, какво е предложението ти?
Неочаквано Крисчън стана решителен и делови. Леле боже! Предстоеше сделка. Бях цялата внимание.
— Първо обаче искам да те попитам нещо. Предпочиташ ли обикновена сладникава връзчица без никакво изчанчено чукане?
Зяпнах.
— Изчанчено чукане ли? — успях да попитам.
— Да. Изчанчено чукане.
— Не мога да повярвам, че го каза.
— Да, но го казах. Отговори ми — настоя спокойно той.
Изчервих се. Богинята в мен бе паднала на колене, събрала беше длани, умоляваше ме.
— Харесвам изчанченото ти чукане — отговорих тихо.
— Така си и мислех. Какво тогава не ти харесва?
«Че не мога да те докосна. Че ти се наслаждаваш на болката ми, на впиването на колана в плътта ми…»
— Заплахата за жестоко и необичайно наказание.
— Това пък какво означава?
— Имаш какви ли не пръчки, камшици и джаджи и те ме плашат до смърт. Не искам да ги използваш върху мен.
— Добре, без камшици и пръчки… и без колани — добави подигравателно той.
Погледнах го изумено.
— Да не би да поставяш някакви ограничения?