Плъзнах пръст и иконите се смениха, на съседния екран се появиха няколко нови. Приложение киндъл ап за четене на книги, електронни издания, уърдс — каквото и да е това.
«Британската библиотека ли?» Докоснах иконата и се появи меню: ИСТОРИЧЕСКА КОЛЕКЦИЯ. Прегледах надолу и избрах: РОМАНИ ОТ 18-И И 19-И ВЕК. Следваше ново меню. Докоснах заглавието: «Американецът» от Хенри Джеймс. Отвори се нов прозорец и ми предложи сканирано копие на книгата. Майко мила — беше издание от 1879-а и аз го имах на айпода си! Той ми беше купил Британската библиотека и тя вече беше на мое разположение с едно докосване.
Излязох бързо, защото знаех, че мога да потъна в това приложение за цяла вечност. Забелязах и приложение «страхотна храна» и извъртях очи, но едновременно с това се усмихнах; новинарско приложение, приложения за времето… но в бележката му се споменаваше нещо за музика. Върнах се на главния екран, докоснах иконката айпод и се появи плейлист. Прегледах бързо песните и списъкът ме накара да се усмихна. Томас Талис — нямаше да го забравя скоро. Нали го бях слушала два пъти, докато той ме налагаше с камшик и ме чукаше.
«Уичкрафт». Усмивката ми стана още по-широка — танц в просторната стая. Парчето Бах-Марчело — «а, не, то е твърде тъжно за настроението ми в момента». Хммм. Джеф Бъкли — «да, чувала съм за него». «Сноу Пътрол» — любимата ми банда — и песента «Принципи на страстта» на «Енигма». Типично в стила на Крисчън. Следващата се наричаше «Обладаване»… «Да, напълно в стила на моя ненаситник.» Имаше още няколко, които не знаех.
Избрах песен, която привлече погледа ми, и я пуснах. «Опитай» на Нели Фуртадо. Тя запя и гласът й се стелеше като копринен шал около мен, обгръщаше ме. Отпуснах се на леглото.
Да не би това да означаваше, че Крисчън е склонен да опита? Дали щеше да пробва тази нова връзка? Думите на песента ме опиваха. Гледах право в тавана и се опитвах да си обясня този чудесен обрат. Липсвах му. Сигурно имаше някакви чувства към мен. Нямаше как иначе. И айподът, и песните, и приложенията — да, той държеше на мен. Наистина държеше на мен. В сърцето ми нахлу надежда.
Песента свърши. Очите ми бяха пълни със сълзи. Бързо се прехвърлих на следващата — «Ученият» на «Колдплей» — една от любимите групи на Кейт. Знаех парчето, но никога не се бях заслушвала в думите. Затворих очи и оставих думите да ме докоснат, да заструят през мен.
Сълзите ми рукнаха. Не успях да ги спра. Ако това не беше извинение, не знам какво друго можеше да е. «О, Крисчън!»
Да не би това да беше покана? Дали щеше да отговори на въпросите ми? «Да не би да влагам прекалено много в цялата тази работа? Сигурно прекалявам.»
Избърсах сълзите със замах. Трябваше да му пусна имейл, за да му благодаря. Скочих от леглото, за да взема проклетата машинка.
«Колдплей» продължаваха да пеят. Седях с кръстосани крака на леглото. Лаптопът се включи и влязох в нета.
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ АЙПОД
__Дата:__ 9 юни 2011, 23:56
__До:__ Крисчън Грей
«Отново ме разплака.
Айподът страшно ми хареса.
Песните страшно ми харесаха.
Обичам те.
Благодаря.
Лека нощ.»
@ Ана хх
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Айпод
__Дата:__ 10 юни 2011, 00:03
__До:__ Анастейжа Стийл
«Радвам се, че ти е харесал. Купих и за мен.
Ако бях с теб, щях да пресуша сълзите ти с целувки.
Само че не съм, затова заспивай.»
@ Крисчън Грей
@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
Отговорът му ме накара да се усмихна — все още му беше приятно да командва, типично в негов стил. Дали това щеше да се промени? В този момент разбрах, че се надявам да си остане същото. Харесвах го такъв — властен — стига да успеех да му се опълча, без да се страхувам от наказание.
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Господин Мърморко
__Дата:__ 10 юни 2011, 00:07
__До:__ Крисчън Грей
«Звучите както обикновено, господин Грей — властен, малко напрегнат и донякъде недоволен.
Има нещо, което би променило това. Но пък ти не си тук, не искаш да остана при теб, очакваш да ти се моля…
Мечтай си, господинчо.»
@ Ана хх
PS: Освен това забелязвам, че си включил и «Стокърс Антъм» с «Всяка глътка въздух, която поемеш». Чувството ти за хумор ми допада, въпросът е дали господин Флин знае.