__Относно:__ Отегчена…
__Дата:__ 10 юни 2011, 16:05
__До:__ Крисчън Грей
«Броя мухите.
Как си?
Какво правиш?»
@ Анастейжа Стийл
@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ За твоите мухи
__Дата:__ 10 юни 2011, 16:15
__До:__ Анастейжа Стийл
«Трябваше да дойдеш на работа при мен.
Нямаше да броиш мухи.
Сещам се за някои неща, които би могла да правиш…
Занимавам се с еднообразните сливания и придобивания.
Скука.
Електронната ти поща в СИП се следи.»
@ Крисчън Грей
@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
Уф, мамка му! Нямах представа. А той откъде знаеше, по дяволите? Намръщено проверих имейлите, които си бяхме разменили, като ги изтривах в движение.
Точно в пет и половина Джак се изправи до бюрото ми. Петък беше ден, свободен от официалния дрескод, затова той носеше дънки и черна риза.
— На по чашка, Ана? Обикновено обръщаме набързо по една в бара отсреща.
— Кои «ние»? — попитах обнадеждено.
— Повечето… Ще дойдеш ли?
По неизвестна причина, която нямах желание да анализирам прекалено детайлно, ме обзе облекчение.
— С удоволствие. Как се казва барът?
— «Петдесет».
— Майтапиш се.
Джак ме погледна учудено.
— Не се майтапя. Някакво особено значение ли има за теб това число?
— Не, извинявай. Ще дойда.
— Какво ще пиеш?
— Бира.
— Супер.
Отидох в тоалетната и пратих имейл на Крисчън от блакберито си.
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Там ти е мястото
__Дата:__ 10 юни 2011, 17:36
__До:__ Крисчън Грей
«Отиваме в бар, който се казва «Петдесет».
Мога да изровя цяла мина от импровизации на тази тема.
С нетърпение очаквам да ви видя там, господин Грей.»
@ А. х
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Рискове
__Дата:__ 10 юни 2011, 17:38
__До:__ Анастейжа Стийл
«Миньорството има изключително много професионални рискове.»
@ Крисчън Грей
@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Какви рискове?
__Дата:__ 10 юни 2011, 17:40
__До:__ Крисчън Грей
«С други думи?»
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Просто…
__Дата:__ 10 юни 2011, 17:42
__До:__ Анастейжа Стийл
«Наблюдение, госпожице Стийл.
До скоро.
По-добре рано, отколкото късно, бебчо.»
@ Крисчън Грей
@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
Погледнах се в огледалото. Каква разлика само за един ден! Бузите ми бяха добили цвят, очите ми блестяха. Ефектът на Крисчън Грей. Един малък имейл двубой с него оказваше тъкмо такова въздействие върху момичетата. Ухилих се на огледалото и изпънах светлосинята си риза — онази, която ми бе купил Тейлър. Днес носех и любимите си дънки. Повечето жени в службата носеха или дънки, или клоширани поли. Щеше да се наложи да отделя пари за една-две клоширани поли. Може би щях да го направя този уикенд, като осребря чека, който ми бе дал Крисчън за Уанда, моята мила костенурка.
Щом излязох от сградата, чух името си.
— Госпожица Стийл?
Обърнах се. Една млада жена предпазливо се приближи до мен. Приличаше на призрак — толкова бледа и странно безизразна.
— Госпожица Анастейжа Стийл? — повтори тя. Лицето й бе неподвижно, въпреки че говореше.
— Да?
Жената спря на метър от мен. Гледаше ме. Аз също я гледах — като хипнотизирана. Коя беше? Какво искаше?
— Да? — повторих. Откъде знаеше името ми?
— Просто исках да ви видя. — Гласът й бе зловещо мек. Също като мен, тя имаше тъмна коса, рязко контрастираща със светлата й кожа. Очите й бяха кафяви като бърбън, но безжизнени. В тях нямаше абсолютно никакъв живец. Красивото й бяло лице бе набраздено от скръб.
— Съжалявам, поставяте ме в неудобно положение — казах, като се мъчех да не обръщам внимание на предупредително побилите ме тръпки. Отблизо тя изглеждаше странно, размъкната, неподдържана. Дрехите й бяха с два номера по-големи, отколкото трябва, включително марковият й шлифер.
Тя се засмя, странен фалшив грак, който само подхрани безпокойството ми.
— Какво повече имате от мен? — попита тъжно.
Безпокойството ми се превърна в страх.
— Съжалявам… коя сте вие?
— Аз ли? Никоя. — Тя вдигна ръка, прокара пръсти през дългата си до раменете коса и ръкавът на шлифера й се набра, разкривайки лекьосан бинт на китката й.