«Мама му стара!»
— Приятен ден, госпожице Стийл. — Жената се обърна и се отдалечи.
Останах вцепенена на мястото си, загледана след крехката й фигура, докато тя не се изгуби сред минувачите.
«Какво беше това?»
Объркана, пресякох улицата към бара, като се опитвах да проумея случилото се, а подсъзнанието ми надигна грозната си глава и ми изсъска: «Тя има нещо общо с Крисчън».
«Петдесет» беше просторен безличен бар със знаменца и плакати на баскетболни отбори по стените. Джак беше на бара с Елизабет, втория главен редактор Кортни, двама от отдел «Финанси» и Клер от «Обслужване». Клер беше с вечните си сребърни обеци-халки.
— Здрасти, Ана! — Джак ми подаде бутилка бира.
— Наздраве… благодаря — измънках, все още потресена от срещата си с Призрачното момиче.
— Наздраве. — Чукнахме се с шишетата и той продължи разговора си с Елизабет. Клер ми се усмихна мило и попита:
— Е, как си след първата седмица?
— Добре, благодаря. Всички сте много мили.
— Днес изглеждаш много по-щастлива.
— Понеже е петък — побързах да отговоря. — Ти… какво ще правиш през уикенда?
Моят патентован метод за разсейване подейства. Спаси ме. Оказа се, че Клер има шестима братя и сестри и ще ходи на голямо семейно събиране в Такома. Тя се разприказва, а аз си дадох сметка, че не съм разговаряла с жена на моята възраст, откакто Кейт замина за Барбадос.
Разсеяно се запитах как ли е Кейт… и Елиът. Да не забравя да питам Крисчън дали се е чувал с него. А пък Итън, братът на Кейт, се връщаше идния вторник и щеше да отседне в нашия апартамент. Крисчън сто на сто нямаше да е доволен. Избутах срещата със странното Призрачно момиче на заден план.
Елизабет ми подаде втора бира.
— Благодаря.
С Клер се разговаряше много лесно — тя обичаше да говори — и още преди да се усетя, вече бяха на третата бира благодарение на единия от «Финанси».
Когато Елизабет и Кортни си тръгнаха, Джак се присъедини към нас с Клер. Къде беше Крисчън? Единият от «Финанси» заговори за нещо с Клер.
— Смяташ ли, че взе правилното решение, като дойде при нас, Ана? — Гласът на Джак беше гальовен и той беше застанал малко прекалено близо. Бях забелязала обаче, че го прави с всички.
— Седмицата беше много приятна, благодаря, Джак. Да, мисля, че взех правилното решение.
— Ти си изключително умно момиче, Ана. Ще стигнеш далече.
Изчервих се.
— Благодаря. — Какво друго да кажа?
— Далече ли живееш?
— До Пайк Маркет.
— Значи сме почти съседи. — Усмихна се, приближи се още повече, облегна се на бара и почти ме приклещи на мястото ми. — Имаш ли планове за уикенда?
— Ами… хм…
Усетих го, преди да го видя. Сякаш цялото ми тяло бе настроено към неговото присъствие: отпускаше се и се възпламеняваше едновременно — странна вътрешна двойственост — и ме изпълваше онова странно пулсиращо електричество.
Крисчън преметна ръка през раменете ми в привидно небрежна проява на нежност — но аз знаех, че не е само това. Той предявяваше претенции за собственост — и в този случай аз ги посрещнах с радост. Лекичко ме целуна по косата и прошепна:
— Здравей, бебчо.
Обзе ме облекчение, чувство за сигурност и възбуда. Той ме притегли към себе си и аз вдигнах поглед към него. Той безизразно наблюдаваше Джак. След това отново насочи вниманието си към мен и ми отправи дяволита усмивка, последвана от бърза целувка. Беше с тъмносиньото си сако на тънки райета, дънки и бяла риза. Направо да го изям.
Джак неловко се отмести назад.
— Джак, това е Крисчън — измънках извинително. Защо се извинявах, по дяволите? — Крисчън, това е Джак.
— Аз съм гаджето — каза Крисчън, докато се ръкуваха, с лека усмивка, която всъщност не стигаше до очите му. Погледнах Джак, който мислено преценяваше прекрасния мъжествен екземпляр пред себе си.
— Аз съм шефът — арогантно отвърна Джак. — Ана спомена само за бивше гадже.
«Уф, мамка му. Не бива да играеш на тази игра с господин Петдесет нюанса.»
— Е, вече не съм бивш — хладнокръвно отвърна Крисчън. — Хайде, бебчо, да вървим.
— Останете да пийнете нещо с нас — лицемерно го покани Джак.
Идеята едва ли беше добра. Защо ли беше толкова неловко?
Погледнах Клер, която, естествено, зяпаше Крисчън с отворена уста и откровено плътско одобрение. Дали някога щях да престана да обръщам внимание на въздействието му върху другите жени?
— Имаме си програма. — Той се усмихва загадъчно.