Спомних си вчерашната злополука с вертолета, потръпнах и очите ми се насълзиха. Ако нещо се случеше с него… обичах го невероятно много. Сълзите потекоха по бузите ми. Крисчън имаше страшно много страни — неговата мила и нежна страна, неговата груба страна на доминант («Мога да правя каквото ми скимне с теб!»), всичките му петдесет нюанса. И всички бяха изумителни. Всички бяха мои. Бях наясно с това, че не се познаваме достатъчно и че имаме да преодоляваме цяла планина от проблеми, ала бях убедена, че ще го направим един заради друг, а и имахме цял живот да се справим.
— Ей — прошепна той, обхвана главата ми в шепи и ме погледна. Членът му още беше в мен. — Защо плачеш? — Гласът му бе загрижен.
— Защото невероятно много те обичам — отговорих.
Крисчън притвори очи като дрогиран, поглъщайки думите ми.
Когато отново ги отвори, в тях пламтеше любовта му.
— И аз те обичам, Ана. Ти ме правиш… цял. — И ме целуна нежно, докато Роберта Флак довършваше песента си.
Разговаряхме сякаш цяла вечност, седнали на леглото в стаята с играчките, аз в скута му, с преплетени крака. Червените сатенени завивки ни обгръщаха като кралски пашкул и нямах представа колко време е минало. Крисчън избухна в смях, когато имитирах Кейт по време на фотосеанса в «Хийтман».
— Само като си помисля, че можеше да дойде да ме интервюира _тя_! Бог да благослови настинката! — И ме целуна по носа.
— Май беше пипнала грип, Крисчън — поправих го, като разсеяно прокарвах пръсти през космите на гърдите му и се удивлявах, че го понася толкова спокойно. После прибавих: — Всички камшици са изчезнали.
Той отметна косата зад ухото ми за кой ли път.
— Реших, че никога няма да преминеш тази граница.
— Да, и аз така мисля — отвърнах, после хвърлих поглед към бичовете, палките и нагайките на отсрещната стена. Крисчън проследи погледа ми и попита весело, но искрено:
— И тях ли искаш да изхвърля?
— Без нагайката… кафявата. И онзи велурен камшик. — Изчервих се.
Крисчън ми се усмихна.
— Добре, нагайката и камшикът. Госпожице Стийл, вие не преставате да ме изненадвате.
— Както и вие, господин Грей. Това е едно от нещата, които обичам във вас. — Нежно го целунах в ъгълчето на устата.
— Какво друго в мен обичаш? — попита той и очите му се разшириха.
Разбирах, че за него е адски трудно да зададе този въпрос. Това ме изпълни с уважение и примигах. Обичах всичко в него — дори неговите петдесет нюанса. Знаех, че животът с Крисчън никога няма да е скучен.
— Ето това. — Погалих с показалец устните му. — Обичам това тук и всичко, което излиза от него, и онова, което правиш с него. И онова, което е вътре. — Помилвах го по слепоочието. — Ти си невероятно интелигентен, остроумен и начетен, компетентен си в ужасно много области. Но най-много обичам това, което е тук вътре. — Нежно притиснах длан към гърдите му и усетих равномерното биене на сърцето му. — Ти си най-състрадателният човек, когото познавам. Нещата, които правиш, работата ти, внушават благоговение.
— Благоговение ли? — озадачи се той, но в гласа му се долавяха весели нотки. После лицето му се преобрази и той се усмихна срамежливо. Прииска ми се да му се нахвърля. И го направих.
Дремех, завита със сатен и Грей. Крисчън ме събуди, като зарови нос в косата ми.
— Гладна ли си?
— Хмм, умирам от глад.
— И аз.
Понадигнах се и го погледнах. Беше се изтегнал на леглото.
— Днес имате рожден ден, господин Грей. Ще ви сготвя нещо. Какво ви се яде?
— Направи ми изненада. — Крисчън прокара длан по гърба ми и нежно ме погали. — Трябва да проверя блакберито си за съобщенията, които съм пропуснал вчера. — Въздъхна, стана от леглото и разбрах, че нашите специални мигове са свършили… засега.
— Хайде да вземем душ — предложи Крисчън.
Коя бях аз, че да откажа на рожденика?
Крисчън разговаряше по телефона в кабинета си. Тейлър беше при него. Изглеждаше сериозен, но носеше неофициално облекло — дънки и тясна черна тениска. Аз готвех обяда в кухнята. Бях открила в хладилника пържоли от сьомга и ги задушавах с лимон, правех салата и варях бейби картофки. Чувствах се невероятно отпусната и доволна, на седмото небе — буквално. Обърнах се към големия прозорец и погледнах разкошното синьо небе. «Всички тези разговори… целият този секс… хмм.» Спокойно можех да свикна с това.
Тейлър се появи от кабинета и ме откъсна от размислите ми. Намалих айпода си и извадих едната слушалка от ухото си.