— Здрасти, Тейлър.
— Здравейте, Ана.
— Добре ли е дъщеря ти?
— Да, благодаря. Бившата ми жена реши, че има апендицит, но както обикновено, просто всяваше паника. — Тейлър ме изненада, като извъртя очи към тавана. — Софи е добре, макар че има някаква гадна стомашно-чревна инфекция.
— Съжалявам.
Той се усмихна.
— Открихте ли Чарли Танго?
— Да. Спасителният екип пътува натам. Би трябвало да го докарат на летище «Боинг Фийлд» късно вечерта.
— А, чудесно.
Тейлър ми се усмихна напрегнато.
— Това ли е всичко, мадам?
— Да, да, разбира се. — Изчервих се… дали някога щях да свикна с това Тейлър да ме нарича «мадам»? Караше ме да се чувствам адски стара, най-малко на трийсет.
Той ми кимна и излезе от дневната. Крисчън още разговаряше по телефона. Докато чаках картофите да заврат, ми хрумна нещо. Взех си чантата и извадих блакберито си. Имах есемес от Кейт.
C>
«Ще се видим довечера.
Искам хууубавичко да си побъбрим!»
C$
Отговорих й.
C>
«Подобно.»
C$
Щеше да ми е приятно да си поприказвам с Кейт.
Отворих имейл програмата и написах кратко съобщение на Крисчън.
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Обяд
__Дата:__ 18 юни 2011, 13:12
__До:__ Крисчън Грей
«Уважаеми господин Грей,
Пиша Ви, за да Ви съобщя, че Вашият обяд е почти готов.
И че по-рано днес преживях умопомрачително перверзно чукане.
Умопомрачителното перверзно чукане е препоръчително за рожден ден.
И още нещо: обичам Ви.»
@ А. х
@ (Ваша годеница)
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Перверзно чукане
__Дата:__ 18 юни 2011, 13:15
__До:__ Анастейжа Стийл
«Кой момент ти се видя най-умопомрачителен?
Водя си записки.»
@ Крисчън Грей
@ Освирепял от глад и изпосталял след сутрешните усилия Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
PS: Подписът ти ми харесва.
PPS: Къде остана изкуството да водиш разговор?
C$
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Освирепял от глад?
__Дата:__ 18 юни 2011, 13:18
__До:__ Крисчън Грей
«Уважаеми господин Грей,
Позволявам си да привлека Вашето внимание към първия ред от предишния ми имейл, с който Ви информирах, че обядът Ви наистина е почти готов… тъй че да ги нямаме тия глупости, че сте били освирепял от глад и изпосталял. Що се отнася до най-умопомрачителните моменти от перверзното чукане… честно казано — всички. С интерес бих прочела Вашите записки. И аз си харесвам подписа в скобите.»
@ А. х
@ (Ваша годеница)
PS: Откога си толкова словоохотлив? И разговаряш по телефона!
C$
Изпратих имейла и вдигнах поглед. Крисчън стоеше пред мен и се подсмихваше. Преди да успея да кажа каквото и да е, той тичешком заобиколи кухненския остров, грабна ме в ръцете си и силно ме целуна.
— Това е всичко, госпожице Стийл — каза Крисчън и ме пусна, след което се върна — по дънки, бос, с незапасана бяла риза — в кабинета си, оставяйки ме без дъх.
Направих сметанов сос с кресон и силантро към сьомгата и сервирах всичко на бара. Не обичах да го прекъсвам, когато работи, но сега застанах на прага на кабинета му. Крисчън пак разговаряше по телефона, целият рошава коса, все едно току-що се е чукал, и ясни сиви очи — истински празник за очите. Когато ме усети, вдигна поглед и не откъсна очите си от мен. Леко се намръщи — нямах представа дали на мен, или заради разговора.
— Просто ги пусни вътре и ги остави на мира. Разбра ли, Мия? — изсъска Крисчън. — Хубаво.
Имитирах ядене и той се ухили и кимна.
— До скоро. — Крисчън затвори. — Още един разговор?
— Естествено.
— Тази рокля е много къса — прибави той.
— Харесва ли ти? — Завъртях се. Беше една от покупките на Керълайн Актън. Меко тюркоазна рокля с презрамки, навярно по-подходяща за плажа, но днес беше прекрасен ден — в много отношения. Крисчън се навъси и усмивката ми се стопи.
— Изглеждаш фантастично с нея, Ана. Просто не искам никой друг да те вижда така.
— О! — Намръщих му се. — Ние сме си вкъщи, Крисчън. Наоколо е само персоналът.
Той сви устни — или се опитваше да сподави смеха си, или наистина смяташе, че не е смешно. Но накрая кимна успокоен. Поклатих глава. Сериозно ли говореше? Обърнах се и влязох в кухнята.
След пет минути Крисчън се появи и ми подаде телефона.
— Рей се обажда.