— Още не знам. Ще ти се обадя веднага щом имам яснота.
— Добре. Грижи се за себе си и се пази. Сега двамата трябва да се забавлявате… по-късно ще имате много време за деца.
Деца! «Хмм…» Ето го пак — не много добре завоалирания намек, че ме е родила прекалено рано.
— Мамо, аз не съм ти съсипала живота, нали?
Тя ахна.
— О, не, Ана, не си и помисляй такова нещо! Ти беше най-хубавото нещо, което ни се е случвало с баща ти. Просто ми се ще той да беше тук, за да те види пораснала, булка. — Отново ставаше тъжна и сълзливо-сантиментална.
— И на мен ми се иска. — Поклатих глава, като си мислех за своя митологичен баща. — Трябва да затварям, мамо. Ще ти се обадя пак.
— Обичам те, скъпа.
— И аз, мамо. Дочуване.
Истинско удоволствие беше да готвиш в кухнята на Крисчън. За мъж, който не разбира от готвене, той сякаш имаше всичко. Предполагах, че и госпожа Джоунс обича да готви. Трябваше ми само малко качествен шоколад за глазурата. Оставих двата блата на тортата да изстиват, взех си чантата и надникнах в кабинета на Крисчън. Той съсредоточено се взираше в компютърния екран, но вдигна глава и ми се усмихна.
— Само ще отскоча до магазина да взема някои продукти.
— Добре. — Крисчън се навъси.
— Какво има?
— Ще си обуеш ли дънки или нещо друго?
О, я стига.
— Това са само крака, Крисчън.
Той сериозно впери очи в мен. Щяхме да се скараме. А имаше рожден ден. Нацупих се. Чувствах се като непослушна тийнейджърка.
— А ако бяхме на плажа? — опитах по друг начин.
— Не сме на плажа.
— Щеше ли да възразяваш, ако бяхме?
Крисчън се замисли за миг, после каза:
— Не.
Ухилих му се.
— Е, просто си представи, че сме там. Чао. — Обърнах се и хукнах към фоайето. Добрах се до асансьора, преди да успее да ме настигне. Докато вратата се затваряше, му махнах, мило ухилена, а той безпомощно — но за щастие развеселено — ме наблюдаваше с присвити очи. Поклати глава и след миг изчезна от погледа ми.
О, това беше възбуждащо. Адреналинът пулсираше във вените ми и сърцето ми сякаш се опитваше да изскочи от гърдите ми. Но със спускането на кабината намаляваше и въодушевлението ми. Мамка му, какво бях направила?
Дърпах тигъра за опашката. Когато се приберях, щеше да е бесен. Моето подсъзнание ми се мръщеше над половинките си очила с върбова пръчка в ръка. Мамка му. Замислих се за това, че нямам почти никакъв опит с мъжете. Никога не бях живяла с мъж, е, освен с Рей, но той не се броеше. Той ми беше баща… е, поне го смятах за свой баща.
А сега имах Крисчън. Той всъщност никога не беше живял с жена, струва ми се. Трябваше да го попитам — ако още ми говореше.
Но бях категорично на мнение, че трябва да нося каквото искам. Спомних си неговите правила. Да, сигурно не му беше лесно, обаче сега му бях тропнала с крак. И несъмнено щях да си понеса последствията. Разсеяно се зачудих какво ще направи, но първо имах нужда от пари.
Зяпнах разписката от банкомата: 51689,16 долара. Това правеше петдесет хиляди долара повече, отколкото трябваше! «Анастейжа, ако кажеш «да», ще трябва да се научиш и да си богата.» И така се започна. Взех своите нищожни петдесет долара и тръгнах към магазина.
Когато се прибрах, отидох направо в кухнята. Не можех да се избавя от тревожното си чувство. Крисчън още беше в кабинета си. Божичко, беше стоял там почти целия следобед. Реших, че е най-добре да се изправя пред него и да видя каква поразия съм направила. Предпазливо надникнах през прага. Крисчън говореше по телефона и гледаше през прозореца.
— И специалистът по юрокоптери трябва да пристигне в понеделник следобед, така ли?… Добре. Само ме дръж в течение. Кажи им, че предварителното заключение ми трябва или в понеделник вечер, или във вторник сутрин. — Затвори и се завъртя на стола си, но спря, когато ме видя. Лицето му остана безизразно.
— Здрасти — прошепнах. Той не отговори и сърцето ми падна в стомаха. Предпазливо влязох в кабинета и заобиколих бюрото. Крисчън продължаваше да мълчи и очите му не се откъсваха от моите. Застанах пред него, като се чувствах петдесет нюанса глупаво.
— Върнах се. Сърдиш ли ми се?
Той въздъхна, пресегна се, хвана ме за ръката, притегли ме в скута си и ме прегърна, после зарови нос в косата ми.
— Да.
— Извинявай. Не знам какво ми стана. — Свих се в скута му и вдишах божественото му Крисчъново ухание. Чувствах се на сигурно място, независимо че ми се сърдеше.
— И на мен. Носи каквото искаш — измърмори той и прокара длан по голия ми крак към бедрото ми. — Пък и тази рокля си има предимствата. — Наведе се да ме целуне и когато устните ни се докоснаха, изведнъж ме изпълни страст, похот или дълбоко вкоренена потребност да поправя нещата и в кръвта ми потече желание. Обхванах главата му в шепи и зарових пръсти в косата му. Тялото му реагира и той изпъшка, жадно захапвайки долната ми устна, гърлото ми, ухото ми, езикът му нахлу в устата ми и още преди да се усетя той свали ципа на панталона си, разкрачи ме върху себе си и потъна в мен. Хванах се за облегалката на стола му, ходилата ми едва докосваха пода… и започнахме да се движим.