— Не е твоя работа, Кейт. — Не успях да скрия раздразнението си.
— Откъде го взе? — попита Крисчън. Лицето му не изразяваше нищо, но гласът му беше… заплашително мек. Кейт се изчерви.
— Това няма значение. — И след смразяващия му поглед побърза да продължи: — Беше в джоба на едно сако, което предполагам е твое. Намерих го в спалнята на Ана, висеше на вратата. — Пронизана от огнения му сив поглед, Кейт в първия момент се поразколеба, но после се окопити и му се намръщи.
Носеше прилепнала яркочервена рокля и приличаше на факел, в който пламтеше враждебност. Но защо ще ми рови в дрехите, по дяволите? Обикновено се случваше обратното.
— Казала ли си на някого? — Гласът му беше като копринена ръкавица.
— Не! Не съм, разбира се — обидено изсумтя Кейт.
Крисчън кимна и видимо се отпусна, обърна се и тръгна към камината. С Кейт мълчаливо наблюдавахме как взима запалка от лавицата, запалва имейла и го пуска на решетката.
Тишината в стаята бе потискаща.
— Даже на Елиът ли? — попитах Кейт.
— На никого — тросна се тя и на лицето й се изписа озадачено и оскърбено изражение. — Просто исках да се уверя, че си добре, Ана.
— Добре съм, Кейт. Отлично. Моля те, ние с Крисчън сме добре, много добре. Това е стара история. Просто я забрави.
— Да я забравя ли? — Тя повдигна вежди. — Как да я забравя? Какво ти е направил?
В зелените й очи заблестя искрено безпокойство.
— Нищо не ми е направил, Кейт. Честно — добре съм.
Тя примига.
— Наистина ли?
Крисчън ме прегърна, притегли ме към себе си, без да откъсва очи от нея, и каза тихо:
— Ана се съгласи да стане моя жена, Катрин.
— Твоя жена? — изписка Кейт и се ококори невярващо.
— Да, ние ще се женим. Тази вечер ще обявим годежа си.
— О! — Кейт ме зяпна. Изглеждаше смаяна. — Оставям ви сами за шестнайсет дни и ето какво се случва! Много е внезапно. Значи когато вчера казах… — Тя ме погледна объркано. — И как се вписва във всичко това този имейл?
— Не се вписва, Кейт. Забрави го — моля те. Аз го обичам и той ме обича. Престани с това. Не му разваляй рождения ден и нашата вечер — прошепнах.
Кейт примига и неочаквано в очите й заискриха сълзи.
— Няма. Разбира се, че няма. Но ти… ти добре ли си?
— Никога не съм била по-щастлива — отговорих.
Кейт посегна и ме хвана за ръката въпреки ръката на Крисчън на рамото ми.
— Наистина ли си добре? — поиска да се увери.
— Да. — Засмях се. Настроението ми се оправяше. Кейт отново беше до мен. Тя ми се усмихна, заразена от моето щастие. Освободих се от ръката на Крисчън и Кейт ненадейно ме прегърна.
— О, Ана, ужасно се разтревожих, когато прочетох това нещо. Не знаех какво да си мисля. Ще ми обясниш ли? — прошепна тя.
— Някой ден, не сега.
— Добре. Няма да кажа на никого. Много те обичам, Ана, като родна сестра. Просто си мислех… Не знаех какво да си мисля. Извинявай. Ако си щастлива, и аз съм щастлива. — Погледна Крисчън и повтори извинението си. Той й кимна с леден поглед и изражението му не се промени. Уф, мамка му, още й се сърдеше.
— Наистина ужасно съжалявам. Ти си права, не е моя работа — прошепна ми тя.
На вратата се почука и се сепнахме. Грейс подаде глава в стаята и попита Крисчън:
— Всичко наред ли е, скъпи?
— Всичко е наред, госпожо Грей — побърза да отговори Кейт.
— Да, мамо — потвърди Крисчън.
— Добре. — Грейс влезе. — Тогава няма да възразите, ако прегърна сина си на рождения му ден. — Погледна ни с грейнало лице.
Крисчън я прегърна.
— Честит рожден ден, скъпи — тихо каза майка му, затворила очи в обятията му. — Щастлива съм за теб.
И го погали по бузата.
Крисчън й отправи своята хилядамегаватова усмивка.
«Тя знае! Кога й е казал?»
— Е, деца, ако сте свършили тук, цял куп хора чакат да се уверят, че наистина си жив и здрав, Крисчън, и да ти честитят рождения ден.
— Идваме.
Грейс тревожно погледна мен и Кейт и усмивките ни явно я успокоиха. Дори ми намигна. Крисчън ми подаде ръка и аз я поех.
— Още веднъж се извинявам, Крисчън — засрамено му каза Кейт. Кейт да е засрамена — наистина невероятна гледка. Той й кимна и последвахме майка му в коридора.
— Майка ти знае ли за нас? — попитах го притеснено.
— Да.
— О… — Само като си помисля, че нашата вечер можеше да бъде провалена от упоритата госпожица Кавана! Тази мисъл ме накара да потръпна — последиците от наклонностите на Крисчън, разкрити пред всички.