Нима? По тялото ми пробягаха тръпки на очакване.
— Може би някой друг път — прибави Крисчън. — Хайде — каза ми и ме хвана за ръка.
— До понеделник — казах на Джак, Клер и двамата от «Финанси» и като полагах всички усилия да не обръщам внимание на недоволната физиономия на Джак, излязох с Крисчън.
Тейлър беше на волана на аудито, което чакаше до тротоара.
— Защо ми се стори, че си мерите оная работа? — попитах Крисчън, докато той ми отваряше вратата.
— Защото си беше точно така — измърмори той и ми отправи загадъчната си усмивка, после затвори вратата.
— Здравей, Тейлър — казах аз и погледите ни се срещнаха в огледалото.
— Госпожице Стийл — отвърна той с топла усмивка.
Крисчън се настани до мен, хвана ръката ми и леко целуна кокалчетата на пръстите ми.
— Привет — каза тихо.
Бузите ми пламнаха. Знаех, че Тейлър ни чува, и се благодарях, че не вижда изпепеляващия, възпламеняващ бикините ми поглед, който ми отправи Крисчън. Трябваше да призова на помощ целия си самоконтрол, за да не се хвърля върху него направо на задната седалка.
«О, задната седалка… хмм.»
— Привет — прошепнах с пресъхнала уста.
— Какво ти се прави тази вечер?
— Нали каза, че сме имали програма?
— А, аз знам какво ми се прави, Анастейжа. Питам какво ти се прави на _теб_.
Излъчих му го без думи.
— А, виждам — с лукаво похотлива усмивка каза той. — Значи… молене. У нас ли искаш да молиш, или у вас? — Наклони глава настрани и ми отправи своята ужасно секси усмивка.
— Много сте самонадеян, господин Грей. Но този път можем да идем у нас. — Бавно си прехапах устната и лицето му помръкна.
— Тейлър, към госпожица Стийл, ако обичаш.
— Да, господине — отговори шофьорът.
— Е, как мина денят ти? — попита Крисчън.
— Добре. Твоят?
— Добре, благодаря.
Нелепо широката му усмивка беше огледало на моята. Той отново целуна ръката ми.
— Изглеждаш прелестно.
— Ти също.
— Шефът ти, Джак Хайд, бива ли го в работата му?
Леле! Каква внезапна промяна на темата! Намръщих се.
— Защо? Пак ли мерене на оная работа?
— Този човек иска да ти смъкне гащичките, Анастейжа — иронично каза Крисчън.
Изчервих се и нервно погледнах към Тейлър.
— Е, той нека си иска каквото му скимне… Защо изобщо водим този разговор? Знаеш, че не проявявам никакъв интерес към него. Той ми е само шеф.
— Точно това е въпросът. Той иска нещо, което е мое. Затова трябва да знам дали го бива в работата му.
Свих рамене.
— Да, струва ми се. — Накъде клонеше с всичко това?
— Е, по-добре да те остави на мира, иначе ще се озове по задник на тротоара.
— О, Крисчън, какви ги говориш? Той не е направил нищо нередно… — И все пак… Стоеше прекалено близо до мен.
— Ако направи нещо, веднага ми кажи. Това се нарича «тежка аморална простъпка» — или «сексуален тормоз».
— Просто пихме по чаша след работа.
— Сериозно. Само да направи нещо — и е вън.
— Нямаш такава власт. — Честно! И преди да му забеля очи, прозрението ме връхлетя като товарен камион. — Нали, Крисчън?
Той ми отправи загадъчната си усмивка.
— Ти купуваш издателството! — прошепнах ужасено.
В отговор на паниката в гласа ми усмивката му изчезна.
— Не точно.
— Купил си го. СИП. Вече.
Крисчън премигна предпазливо.
— Възможно е.
— Купил ли си го, или не си?
— Купих го.
«Какво пък, по дяволите?»
— Защо? — ахнах уплашено. О, това вече беше прекалено.
— Защото мога, Анастейжа. Искам да гарантирам сигурността ти.
— Но нали каза, че няма да се месиш в кариерата ми!
— И няма.
Рязко измъкнах ръката си от неговата.
— Крисчън… — Не намирах нужните думи.
— Сърдиш ли ми се?
— Да. Разбира се, че ти се сърдя. — Кипнах. — Тъй де, кой отговорен бизнес ръководител взима решения въз основа на това с кого се чука в момента? — Пребледнях и нервно хвърлих поглед към Тейлър, който стоически не ни обръщаше внимание.
Мамка му! Само какъв момент за повреда на филтъра между мозъка и устата!
Крисчън отвори уста, после я затвори и ми се намръщи. Взирахме се гневно един в друг. Атмосферата в колата се вледени от неизречени думи и потенциални обвинения.
За щастие неловкото ни пътуване не трая дълго и Тейлър спря пред моя апартамент.
Измъкнах се от аудито, без да чакам да ми отворят вратата. Чух как Крисчън измърмори на Тейлър:
— Мисля, че ще е добре да изчакаш тук.
Усещах го зад себе си, докато ровех в чантата си за ключовете.