— Но пък какво интересно начало на вечерта! — Усмихнах му се мило. Той ме погледна — и веселите пламъчета се бяха върнали в очите му. Слава богу!
— Както винаги, госпожице Стийл, имате невероятна способност да омаловажавате. — Вдигна ръката ми към устните си и целуна кокалчетата на пръстите ми, докато влизахме в дневната под внезапен, спонтанен и оглушителен взрив на аплодисменти.
По дяволите. Колко души имаше тук?
Бързо обходих помещението с поглед: цялото семейство Грей, Итън с Мия, доктор Флин с жена си, предполагам. Плюс Мак от яхтата, един висок и красив афроамериканец — спомних си, че го бях видяла в офиса на Крисчън, когато за пръв път отидох там — Лили, сприхавата приятелка на Мия, две жени, които изобщо не познавах, и… О, не. Сърцето ми спря за миг. _Онази_ жена. Госпожа Робинсън.
Появи се Гретхен с поднос шампанско. Носеше дълбоко деколтирана черна рокля, косата й беше вдигната, а не на опашки, и цялата изчервена, тя пърхаше с клепки на Крисчън. Аплодисментите стихнаха и той стисна ръката ми, докато всички погледи с очакване се впериха в него.
— Благодаря на всички. Май ще имам нужда от това. — Взе две чаши от подноса на Гретхен и й отправи бърза усмивка. Стори ми се, че тя ще опъне петалата или най-малкото ще припадне.
Крисчън ми подаде едната чаша, вдигна своята към стаята и всички моментално се юрнаха напред. Атаката се предвождаше от вещицата в черно. Тази жена изобщо обличаше ли нещо в друг цвят?
— Ужасно се разтревожих, Крисчън. — Елена го прегърна и го целуна по двете бузи. Той не ме пусна, въпреки че се опитах да освободя ръката си.
— Добре съм, Елена — хладно отвърна Крисчън.
— Защо не ми се обади? — Молбата й прозвуча отчаяно, очите й търсеха неговите.
— Бях зает.
— Не получи ли съобщенията ми?
Крисчън неловко се разшава и ме притегли към себе си с една ръка. Лицето му остана безизразно.
Тя вече не можеше да не ми обръща внимание, затова любезно се обърна към мен и измърка:
— Здравей, Ана. Изглеждаш прелестно, скъпа.
— Здравей, Елена — измърках в отговор аз. — Благодаря.
Срещнах погледа на Грейс. Тя се мръщеше, докато ни наблюдаваше.
— Елена, трябва да направя едно съобщение — каза Крисчън.
Ясните й сини очи помръкнаха.
— Разбира се. — Тя се усмихна фалшиво и се отдръпна.
— Внимание, моля — извика Крисчън и изчака малко, докато в стаята се възцари тишина и всички погледи отново се насочат към него.
— Благодаря ви, че днес сте тук. Трябва да кажа, че очаквах спокойна семейна вечеря, така че това е приятна изненада за мен. — Вторачи се многозначително в Мия, която се ухили и му махна с ръка. Той нетърпеливо поклати глава и продължи: — Вчера ние с Рос… — кимна към рижата жена, застанала наблизо с някаква дребна тантуреста блондинка — преживяхме сериозно премеждие.
А, значи това беше Рос, с която работеше. Тя се ухили и повдигна чашата си към него.
— Затова съм особено радостен, че днес съм тук и мога да споделя с всички вас една чудесна новина. Тази хубавица… — Крисчън обърна лице към мен — госпожица Анастейжа Роуз Стийл, се съгласи да стане моя жена и искам вие да научите това първи.
Гостите заахкаха смаяно, тук-там някой изръкопляска, после всички избухнаха в аплодисменти! Божичко — това наистина се случваше. Струва ми се, че бях придобила цвета на роклята на Кейт. Крисчън ме хвана за брадичката, повдигна устните ми към своите и леко ме целуна.
— Скоро ще си моя.
— Вече съм — прошепнах аз.
— Официално — произнесе той само с устни и ми се ухили дяволито.
Лили, която стоеше до Мия, се оклюма. Гретхен все едно беше изяла нещо гадно и горчиво. Докато се озъртах тревожно, зърнах Елена. Устата й зееше. Изглеждаше изумена, дори ужасена, и аз не успях да устоя и изпитах искрено удоволствие, че я виждам онемяла от смайване. Всъщност какво правеше тук тя, по дяволите?
Карик и Грейс ме откъснаха от суровите ми мисли и скоро всички от семейство Грей ме прегръщаха, целуваха и предаваха един на друг.
— О, Ана, страшно се радвам, че ще станеш член на нашето семейство — възкликна Грейс. — Промяната, която настъпи в Крисчън… Той е… щастлив. Много съм ти благодарна.
Изчервих се, засрамена от нейния изблик, но и тайно зарадвана.
— Къде е пръстенът? — попита Мия, докато ме прегръщаше.
— Ъъъ… — «Пръстен! Божичко!» Изобщо не се бях и сетила за пръстен. Погледнах Крисчън.
— Ще го изберем заедно — озъби й се той.
— О, я не ме гледай така, Грей — смъмри го сестра му, после го прегърна. Тя беше единственият човек, за когото бях сигурна, че не се бои от страховития поглед на Грей.