— Ще се опитам да ти помогна. Кажи.
— Както знаеш, с Итън се запознахме неотдавна, благодарение на теб. — И ми се усмихна широко.
— Да. — Накъде клонеше?
— Той не иска да излиза с мен, Ана. — Мия се нацупи.
— О! — Примигах смаяно и си помислих: «Може би просто не си пада много по теб».
— Виж, прозвуча тъпо. Той не иска да излиза с мен, защото сестра му излиза с брат ми. Нали разбираш, смята го за нещо като кръвосмешение. Обаче аз съм сигурна, че ме харесва. Какво да правя?
— А, ясно — измърморих в опит да спечеля малко време. Какво можех да й отговоря? — Не можете ли да останете приятели и да поизчакате? Тъй де, та вие се познавате съвсем отскоро.
Тя повдигна вежди.
— Виж, знам, че и аз се запознах неотдавна с Крисчън, но… — Намръщих се. Не бях сигурна какво искам да кажа. — Мия, с Итън трябва да се оправите сами. Аз бих опитала подхода с приятелството.
Мия се ухили.
— Тази физиономия си я научила от Крисчън.
Изчервих се.
— Ако искаш съвет, питай Кейт. Тя може би ще е по-наясно с чувствата на брат си.
— Мислиш ли?
— Да. — Усмихнах й се окуражително.
— Супер. Мерси, Ана. — Мия ме прегърна и възбудено — и изненадващо, като се имаше предвид височината на токовете й — хукна към вратата, несъмнено отиваше да тормози Кейт. Отпих още една глътка мартини и понечих да я последвам, но изведнъж се заковах на място.
В стаята нахлу Елена. Лицето й бе мрачно, гневно и решително. Тя тихо затвори вратата и ми се намръщи.
«Уф, мамка му.»
— Здравей, Ана — изсумтя госпожа Робинсън.
Призовах на помощ цялото си самообладание, леко замаяна от двете чаши шампанско и смъртоносния коктейл, който държах в ръка. Кръвта се оттече от лицето ми, но аз мобилизирах своето подсъзнание и богинята в мен, за да изглеждам колкото може по-спокойно и невъзмутимо.
— Здравей, Елена. — Говорех тихо, но уверено — въпреки пресъхналата ми уста. Защо се страхувах толкова много от тази жена? И какво искаше тя от мен?
— Бих ти отправила най-искрени поздравления, но мисля, че няма да е уместно.
Пронизващите й сини очи ледено се впиваха в моите. Бяха изпълнени с ненавист.
— Нито се нуждая, нито желая твоите поздравления, Елена. Изненадана съм и съм разочарована, че те виждам тук.
Тя повдигна вежди, явно впечатлена.
— Не те мислех за достойна съперница, Анастейжа. Ти обаче ме изненадваш на всяка крачка.
— Аз пък изобщо не съм мислила за теб — излъгах я хладнокръвно. Крисчън щеше да се гордее с мен. — А сега, ако ме извиниш, имам да върша много по-приятни неща, отколкото да си губя времето с теб.
— Не бързай толкова, госпожичке — изсъска Елена и ми препречи пътя, като се облегна на вратата. — Какво си въобразяваш, че правиш, като се съгласяваш да се омъжиш за Крисчън, по дяволите? Ако и за миг си мислиш, че можеш да го направиш щастлив, страшно се заблуждаваш.
— Какво съм се съгласила да правя с Крисчън не ти влиза в работата. — Усмихнах се със саркастична любезност.
Тя не ми обърна внимание.
— Той има потребности — потребности, които ти изобщо не можеш да задоволиш.
— Ти пък какво знаеш за неговите потребности? — изръмжах. В тялото ми се освободи адреналин и в мен изригна огнено възмущение. Как смееше тази тъпа кучка да ми чете проповеди? — Ти си просто извратена педофилка и ако зависеше от мен, щях да те хвърля в седмия кръг на ада и да те оставя да се пържиш там. А сега се махай от пътя ми — или трябва да те принудя?
— Тук вече направи огромна грешка. — Елена размаха дългия си мършав пръст със съвършен маникюр към мен. — Как смееш да осъждаш нашия начин на живот? Ти не разбираш нищо и си нямаш представа в какво се забъркваш. И ако си мислиш, че той ще е щастлив със скучна златотърсачка като теб…
Писна ми! Лиснах остатъка от мартинито в лицето й и я намокрих цялата.
— Недей да ми обясняваш в какво се забърквам! — извиках й. — Кога най-после ще проумееш, че това не е твоя работа!
Елена ужасено ахна и почна да бърше лепкавата течност от лицето си. Струва ми се, че се канеше да се нахвърли върху мен, но вратата изведнъж се отвори.
На прага стоеше Крисчън. Трябваше му само една наносекунда, за да прецени ситуацията: аз пребледняла и разтреперана, тя — мокра и бясна. Прелестното му лице се изкриви от гняв и той застана между нас и попита ледено и заплашително:
— Какви ги вършиш, Елена?