Госпожа Робинсън примига и промълви:
— Тя не е подходяща за теб, Крисчън.
— Какво? — почти извика той. Не виждах лицето му, но цялото му тяло се напрягаше и излъчваше враждебност. — Откъде знаеш какво е подходящо за мен?
— Ти имаш потребности, Крисчън — с още по-мек глас отвърна Елена.
— Казах ти вече, това не е твоя работа! — изрева той. Уф, явно беше ужасно разгневен. Щяха да ни чуят.
— Какво искаш? — Крисчън замълча за миг, яростно вторачен в нея. — Да не си мислиш, че си ти? Ти? Мислиш си, че ти си подходяща за мен, така ли? — Вече говореше по-тихо, но от гласа му се излъчваше презрение и изведнъж повече не исках да съм там. Не исках да присъствам на този интимен сблъсък. Чувствах се като натрапница. Обаче бях вцепенена — крайниците ми отказваха да помръднат.
Елена конвулсивно преглътна и се изпъна. Позата й едва забележимо се промени, стана по-властна, и тя пристъпи към него.
— Аз съм най-хубавото, което ти се е случвало — арогантно му изсъска госпожа Робинсън. — Я се виж сега. Един от най-богатите, най-преуспели предприемачи в Съединени щати — подчинен, управляван… Ти не се нуждаеш от нищо. Защото си господар на собствената си вселена.
Крисчън отстъпи назад, сякаш го беше ударила, и я зяпна едновременно невярващо и разярено.
— Харесваше ти, Крисчън, не се опитвай да се самозалъгваш. Ти беше на път да се самоунищожиш и аз те спасих от това, спасих те от живот зад решетките. Повярвай ми, бебчо, щеше да свършиш там. Аз те научих на всичко, което знаеш, на всичко, от което имаш нужда.
Крисчън пребледня.
— Ти ме научи да се чукам, Елена — тихо и изумено отвърна той. — Но това е кухо, също като теб. Нищо чудно, че Линк те е напуснал.
В гърлото ми се надигна жлъч. Не трябваше да съм там. Но се бях вцепенила, отвратително хипнотизирана, докато двамата се изкормваха един друг.
— Ти никога не си ме прегръщала — продължи Крисчън. — Никога не си ми казвала, че ме обичаш.
Елена присви очи.
— Любовта е за глупаците, Крисчън.
— Махай се от дома ми — сепна ни непреклонният, яростен глас на Грейс. Три глави светкавично се завъртяха към прага, където стоеше тя. Грейс свирепо се взираше в Елена, която пребледня под средиземноморския си тен.
Времето сякаш спря, докато ние колективно си поемахме дълбоко дъх и Грейс решително влизаше в трапезарията. В очите й пламтеше гняв и те не се откъснаха от Елена, докато тя не се изправи пред блондинката. Госпожа Робинсън тревожно се ококори. Грейс я зашлеви по лицето и плесницата високо отекна в стаята.
— Махни си мръсните лапи от сина ми, курва такава! Вън от дома ми — веднага! — процеди Грейс през зъби.
За миг Елена се хвана за почервеняващата си буза и ужасено запримигва към Грейс. После изхвърча от трапезарията.
Грейс бавно се обърна към Крисчън и над нас като одеяло се спусна напрегнато мълчание, докато двамата се гледаха. Накрая Грейс каза:
— Ана, преди да ти го оставя, имаш ли нещо против да ми дадеш една-две минути насаме със сина ми? — Говореше тихо, дрезгаво, ала властно.
— Не, разбира се — прошепнах и излязох колкото може по-бързо, като нервно поглеждах през рамо. Но никой от двамата не ме погледна. Продължаваха да се взират един в друг и безмълвният им разговор оглушително кънтеше в стаята.
В коридора за момент се обърках. Сърцето ми биеше бясно, кръвта бучеше в ушите ми… Бях ужасно паникьосана. Бездруго всичко това беше ужасно мъчително. А сега знаеше и Грейс. Нямах представа какво ще каже на Крисчън и макар да знаех, че не бива, се доближих до вратата и се опитах да ги подслушам.
— Откога, Крисчън? — попита Грейс толкова тихо, че едва долових гласа й.
Не чух неговия отговор.
— На колко беше? — Гласът й ставаше все по-настойчив. — Кажи ми. На колко години беше, когато започна всичко това?
Пак не чух Крисчън.
— Всичко наред ли е, Ана? — попита Рос зад гърба ми.
Обърнах се.
— Да. Добре е. Благодаря. Аз…
Рос се усмихна.
— Ще изляза да пуша.
За миг си помислих да отида с нея, но казах:
— Аз отивам до тоалетната. — Трябваше да дойда на себе си и да осмисля всичко, което бях видяла и чула. Горе ми се струваше най-подходящото място да остана сама.
Втурнах се по стълбището, като прескачах по две стъпала наведнъж. Качих се на третия етаж. Имаше едно-единствено място, където исках да съм.
Отворих вратата на някогашната стая на Крисчън и я затворих след себе си. Задъхвах се. Отидох при леглото, пльоснах се отгоре и се вторачих в чисто белия таван.
Това несъмнено бе един от най-мъчителните сблъсъци в живота ми и се чувствах вцепенена. Моят годеник и неговата бивша любовница — никоя бъдеща булка не бива да присъства на такава сцена. От друга страна, отчасти се радвах, че тя бе разкрила истинската си същност и че бях там, за да я видя.