— Струва ми се, че знаете, господин Грей.
Той се наведе и аз пак си помислих, че ще ме целуне, ала не го направи.
— Да те целуна ли искаш, Анастейжа? — съвсем тихо прошепна в ухото ми.
— Да — промълвих.
— Къде?
— Навсякъде.
— Ще се наложи да си малко по-конкретна. Предупредих те, че няма да те докосна, докато не ме помолиш и не ми кажеш какво да правя.
Бях изгубена — той не играеше честно.
— Моля те — прошепнах.
— За какво ме молиш?
— Да ме докоснеш.
— Къде, бебчо?
Беше толкова мъчително близо, уханието му беше опияняващо. Протегнах ръка и Крисчън веднага се отдръпна.
Не, не — каза укорително и изведнъж очите му тревожно се разшириха.
— Какво има? — «Не… ела!»
— Не. — Той поклати глава.
— Изобщо ли? — Не можех да скрия копнежа в гласа си.
Крисчън ме погледна неуверено и колебанието му ме окуражи. Пристъпих към него и той отново се отдръпна, вдигна ръце с дланите напред, отбранително, но усмихнато.
— Виж, Ана. — Това беше предупреждение. Той сприхаво прокара пръсти през косата си.
— Понякога нямаш нищо против — отбелязах жално. — Дали да не взема маркер и да обозначим забранените зони?
Крисчън повдигна вежди.
— Добра идея. Къде ти е спалнята?
Кимнах в съответната посока. Нарочно ли променяше темата?
— Взимаш ли си хапчетата?
«Уф, мамка му. Хапчетата.»
При моето изражение лицето му уни.
— Не — изпъшках.
— Ясно. — Той стисна устни. — Хайде да идем да хапнем нещо.
— Нали щяхме да си лягаме? Искам да си легна с теб!
— Знам, бебчо. — Крисчън се усмихна и изведнъж се хвърли към мен, сграбчи ме за китките и ме притегли в обятията си, притисна тялото си към моето.
— Трябва да ядеш, аз също — прошепна. Гледаше ме с изгарящите си очи. — А и… очакването е ключът към съблазняването, а в момента много си падам по забавеното задоволяване.
«Ха, и откога?»
— Вече съм съблазнена и си искам задоволяването сега. Моля те. — Почти хленчех.
Крисчън ми се усмихна нежно.
— Храни се. Много си слаба. — Целуна ме по челото и ме пусна.
Това беше игра, част от някакъв зъл замисъл. Намръщих му се.
— Още съм ти сърдита, че си купил СИП, а сега съм ти сърдита и защото ме караш да чакам. — Нацупих се.
— Ти си една сърдита женичка, така ли? Ще се почувстваш по-добре, след като хапнеш добре.
— Знам след какво ще се почувствам по-добре.
— Анастейжа Стийл, смаян съм. — Говореше малко подигравателно.
— Стига си ме дразнил. Не играеш честно.
Той потисна усмивката си, като прехапа долната си устна. Беше просто възхитителен… закачливият Крисчън, който си играе с моето либидо. Ако бях по-добра прелъстителка, щях да знам какво да направя, но ми пречеше това, че не мога да го докосвам.
Богинята в мен присви очи и се замисли. Трябваше да поработим по този въпрос.
С Крисчън се гледахме — аз възбудена, смутена и изпълнена с копнеж, а той спокоен и весел за моя сметка — и се сетих, че вкъщи няма нищо за ядене.
— Мога да сготвя нещо — само че ще трябва да идем на пазар.
— На пазар?
— Да.
— Нямаш ли храна тук? — Лицето му стана сурово.
Поклатих глава. Пфу, изглеждаше доста сърдит.
— Тогава да вървим на пазар — строго каза той, обърна се и тръгна към вратата.
— Кога за последен път си бил в супермаркет?
Крисчън — следваше ме послушно с кошница в ръка — се огледа.
— Не си спомням.
— Госпожа Джоунс ли ти пазарува?
— Мисля, че Тейлър й помага. Не съм сигурен.
— Китайска кухня обичаш ли? Става бързо.
— Китайска кухня звучи добре. — Крисчън се ухили. Несъмнено се бе досетил за тайния ми мотив за бързо хранене.
— Отдавна ли работят при теб?
— Тейлър от четири години. И госпожа Джоунс е горе-долу оттогава. Защо нямаш нищо за ядене у вас?
— Знаеш защо — измърморих и се изчервих.
— _Ти_ ме напусна, да не си забравила? — неодобрително каза Крисчън.
— Знам — отвърнах тихо. Не исках да си спомням.
Стигнахме на касата и мълчаливо застанахме на опашката.
«Ако не го бях напуснала, щеше ли да ми предложи мекия вариант?» — помислих си разсеяно.
— Имаш ли нещо за пиене? — върна ме в настоящето въпросът му.
— Бира… ако не се лъжа.
— Ще взема вино.
Божичко. Не бях сигурна какво вино продават в «Ърнис». Крисчън се върна с празни ръце и отвратена физиономия.
— Наблизо има приличен магазин за алкохол — казах бързо.
— Ще видя какво предлагат.
Може би просто трябваше да идем у тях — тогава нямаше да имаме всички тези проблеми. Изпратих го с поглед, докато решително и с изящно спокойствие излизаше от супермаркета. Две влизащи жени спряха и го зяпнаха. «О, да, изпивайте с очи моя Петдесет нюанса» — унило си помислих.