Исках го бързо в леглото ми, но Крисчън се правеше на интересен. Сигурно така би трябвало да се държа и аз. Богинята в мен неистово закима в знак на съгласие. И докато си чаках реда на опашката, измислихме план. Хмм…
На връщане от супермаркета Крисчън носеше торбите с покупки. Изглеждаше странно. Нищо общо с обичайния му шефски вид.
— Видът ти е много… домашен — казах, когато влязохме в апартамента.
— Досега никой не ме е обвинявал в това — иронично отвърна той и остави торбите на кухненския остров. Докато аз ги изпразвах, той извади бутилка бяло вино и започна да търси тирбушон.
— Обстановката още е нова за мен. Мисля, че тирбушонът е в онова чекмедже ей там. — Посочих с брадичка.
Струваше ми се толкова… нормално. Двама души се опознават, вечерят. И в същото време толкова странно. Страхът, който винаги изпитвах в негово присъствие, беше изчезнал. Вече бяхме правили заедно толкова много неща — изчервих се само като си помислих за тях — и все пак едва го познавах.
— За какво мислиш? — извади ме от унеса ми Крисчън, докато оставяше раираното си сако на дивана.
— За това колко малко те познавам.
Очите му омекнаха.
— Познаваш ме повече от всеки друг.
— Съмнявам се. — Госпожа Робинсън се появи неканена и напълно нежелана в ума ми.
— Вярно е, Анастейжа. Аз съм изключително затворен човек.
Подаде ми чаша бяло вино.
— Наздраве.
— Наздраве — отвърнах и отпих глътка.
Той прибра шишето в хладилника и попита:
— Искаш ли помощ?
— Не, няма нужда… седни.
— С удоволствие ще ти помогна. — Изражението му беше искрено.
— Можеш да нарежеш зеленчуците.
— Аз не готвя — осведоми ме той и подозрително погледна ножа, който му подадох.
— Предполагам, че не ти се налага. — Поставих пред него дъската за рязане и няколко червени чушки. Крисчън ги зяпна смутено.
— Никога ли не си рязал зеленчуци?
— Не.
Ухилих се.
— Смееш ли ми се?
— Това явно е нещо, което аз мога, а ти — не. Да си го признаем, Крисчън — за пръв път ти е. Ето, ще ти покажа.
Допрях се до него и той се отдръпна. Богинята в мен забеляза и се ухили.
— Ето така. — Нарязах една чушка, като внимателно отделих семето.
— Изглежда съвсем лесно.
— Не би трябвало да те затрудни — подметнах иронично.
Той ме погледна безизразно, после се зае със задачата си, а аз продължих да приготвям пилешките късчета. Крисчън започна да реже, предпазливо, бавно. «Божичко, ще останем в кухнята цяла нощ!»
Измих си ръцете и взех китайския тиган, олиото и другите необходими неща, като многократно се отърквах в него — с хълбок, лакът, гръб, ръце. Леки, привидно невинни докосвания. Всеки път той се вцепеняваше.
— Знам какво правиш, Анастейжа — каза сърдито, все още зает с първата чушка.
— Нарича се «готвене», струва ми се. — Изпърхах с клепки. Взех друг нож, застанах до него, обелих и нарязах чесън, лукчета и зелен фасул, като непрекъснато се отърквах в него.
— Много те бива — измърмори той, когато започна втората чушка.
— В рязането ли? — Пак му изпърхах с мигли. — Дългогодишна практика. — За пореден път се отърках в него, сега със задник. И отново го накарах да се вцепени.
— Ако го направиш още веднъж, Анастейжа, ще те опъна направо на пода.
Леле! Действаше.
— Първо ще трябва да ме помолиш.
— Предизвикваш ли ме?
— Може би.
Крисчън бавно остави ножа. Очите му пламтяха. Наведе се покрай мен и изключи котлона. Олиото в тигана почти незабавно спря да пращи.
— Май ще ядем по-късно — каза той. — Прибери пилето в хладилника.
Никога не бях очаквала да чуя такива думи от Крисчън Грей — и само той можеше да ги произнесе толкова възбуждащо, адски възбуждащо. Взех купата с пилешките хапки, доста неуверено я покрих с една чиния и я прибрах в хладилника. Когато се обърнах, той беше до мен.
— Е, ще ме молиш ли? — прошепнах и го изгледах смело в потъмняващите очи.
— Не, Анастейжа. — Крисчън поклати глава. — Няма да има молене. — Гласът му беше мек, съблазняващ.
Стояхме и се взирахме един в друг, изпивахме се с очи — атмосферата между нас се наелектризира, почти пропукваше, ние мълчахме и само се гледахме. Прехапах устна, когато желанието за този мъж отмъстително ме завладя, възпламени кръвта ми, задъха ме, събра се между бедрата ми. Виждах реакциите си отразени в неговата поза, в очите му.