Направих го още веднъж и той се наведе, хвана ме за раменете, изправи ме на крака и ме метна на леглото. Изхлузи ризата си, после се наведе към захвърлените си дънки и като добро момче извади станиолова опаковка. Задъхваше се също като мен.
— Свали си сутиена — заповяда ми.
Надигнах се и се подчиних.
— Легни. Искам да те гледам.
Легнах и го загледах, докато бавно си слагаше презерватива. Исках го ужасно. Крисчън се взря в мен и облиза устните си.
— Невероятна гледка си, Анастейжа Стийл. — Наведе се и бавно изпълзя над мен, като ме целуваше навсякъде. Целуваше гърдите ми, дразнеше зърната ми, а аз стенех и се гърчех под него. И изведнъж Крисчън спря.
«Не… Недей. Искам те.»
— Крисчън, моля те…
— За какво ме молиш? — прошепна той между гърдите ми.
— Искам те в мен.
— Веднага ли?
— Моля те!
Като продължаваше да ме гледа, той разтвори краката ми с коляно и се плъзна отгоре ми. И без да откъсва очи от моите, възхитително бавно потъна в мен.
Затворих очи и се наслаждавах на пълнотата, на острото усещане за неговото обладаване, инстинктивно повдигала таза си, за да го посрещна, да се слея с него. Стенех високо, почти плачех. Крисчън се измъкна и съвсем бавно отново ме изпълни. Пръстите ми се заровиха в буйната му копринена коса и той сладостно бавно пак влезе и излезе от мен…
— По-бързо, Крисчън, по-бързо… моля те.
Той ме погледна триумфално и ме целуна силно, после наистина започва да се движи — _грубо, безпощадно… о, мамка му_ — и разбрах, че това няма да продължи много. Крисчън налагаше бесен ритъм. Аз също започвах да го ускорявам, напрягах се под него.
— Хайде, бебчо — задъха се Крисчън. — Давай.
Думите му ме отприщиха и аз избухвах, разкошно, вцепеняващо, пръсках се на милиони късчета около него, и той ме последва, като викаше името ми.
— Ана! Мамка му, Ана! — Строполи се отгоре ми и зарови лице в шията ми.
4
Когато лудостта ме напусна, отворих очи и погледнах лицето на мъжа, когото обичах. Изражението му беше меко, нежно. Той потърка носа си в моя, надигна се на лакти, стисна ръцете ми отстрани на главата ми. Тъжно си помислих, че го прави, за да не го докосвам. Крисчън леко ме целуна по устните и се надигна от мен…
— Това ми липсваше…
— И на мен — прошепнах.
Крисчън ме хвана за брадичката и ме целуна. Страстна, настойчива целувка, умоляваща за… какво? Не знам. Бях без дъх.
— Не ме напускай повече. — Взираше се в очите ми. Лицето му бе ужасно сериозно.
— Няма — отвърнах тихо и му се усмихнах. Усмивката, която получих в отговор, беше ослепителна — облекчение, възторг и детинска радост, слети в един пленителен поглед, който може да разтопи и най-студеното сърце. — Благодаря ти за айпода.
— Няма защо, Анастейжа.
— Коя е любимата ти песен от компилацията?
— Виж, това ще ме издаде. — Крисчън се ухили. — Я ставай да ми сготвиш нещо за ядене, моме. Умирам от глад. — И рязко се надигна и ме дръпна.
— «Моме» ли? — изкисках се.
— Моме. Ядене. Моля.
— Щом толкова любезно ме молите, ваше величество, веднага се заемам.
Докато изпълзявах от леглото, разместих възглавницата си и отдолу се показа спадналият балон. Крисчън посегна към него и ме погледна озадачено.
— Балонът си е мой. — Чувствах се собственически, докато взимах халата си и го обличах. «Божичко… защо трябваше да го намира?»
— В леглото ти? — измърмори той.
— Да. — Изчервих се. — Правеше ми компания.
— Щастливец е този «Чарли Танго» — изненадано каза Крисчън.
«Да, сантиментална съм, Грей, защото те обичам.»
— Мой си е балонът — повторих, врътнах се и отидох в кухнята, като го оставих ухилен до уши.
Седяхме на персийския килим на Кейт, ядяхме с клечки сготвеното в китайския тиган пиле с нудълси от бели порцеланови паници и пиехме охладено пино гриджо. Крисчън бе облегнал на дивана разрошената си от скорошното чукане коса, дългите му крака бяха изпънати напред. Беше обул дънките си и бе облякъл ризата си. От айпода му тихо звучеше Буена Виста Соушъл Клъб.
— Така е добре — одобрително каза той и лапна късче пиле.
Седях по турски до него, ядях лакомо, обзета от невероятен глад, и се възхищавах на босите му крака.
— Обикновено готвя аз. Кейт не я бива много.
— Майка ти ли те е научила?
— Не точно. — Свъсих вежди. — Докато проявя интерес да се уча, майка ми вече живееше с третия си мъж в Мансфийлд, Тексас. А Рей… Е, ако не бях аз, щеше да я кара на препечен стар хляб и готова храна.