— Защо не остана при майка си в Тексас?
— С мъжа й Стив… не се спогаждахме. И ми липсваше Рей. Бракът й със Стив не трая дълго. Освести се, струва ми се. Тя никога не говори за него — прибавих тихо. — Мисля, че това е мрачна част от живота й, за която изобщо не сме приказвали.
— И ти остана при втория си баща във Вашингтон?
— За кратко живях в Тексас. После се върнах при Рей.
— Оставам с впечатлението, че ти си се грижила за него — тихо отбеляза Крисчън.
— Така излиза. — Свих рамене.
— Свикнала си да се грижиш за хората.
Напрегнатият му глас привлече вниманието ми и аз го погледнах.
— Какво има? — попитах сепната от странното му изражение.
— Искам да се грижа за теб. — Очите му сияеха от някаква неизвестна емоция.
Сърдечният ми ритъм се ускори.
— Забелязах — прошепнах. — Просто го правиш странно.
На челото му се събраха бръчки.
— Не знам как по друг начин.
— Още съм ти сърдита, че си купил СИП.
Той се усмихна.
— Знам. Но това, че си ми сърдита, бебчо, няма да ме спре.
— Какво ще кажа на колегите си, на Джак?
Крисчън присви очи.
— Онзи скапаняк по-добре да внимава.
— Крисчън! — сгълчах го. — Той ми е шеф.
Крисчън силно стисна устни. Приличаше на непослушен хлапак. После каза:
— Не им казвай.
— Какво да не им казвам?
— Че издателството е мое. Подписахме предварителния договор вчера. Това ще остане в тайна четири седмици, докато ръководството не направи някои промени в СИП.
— О?… Ще ме уволнят ли?
— Искрено се съмнявам — иронично отговори Крисчън.
Намръщих се.
— Ако напусна и си намеря нова работа, и другата компания ли ще купиш?
— Нали не мислиш да напускаш? — Изражението му се промени, отново стана предпазливо.
— Възможно е. Не съм сигурна, че ми оставяш голям избор.
— Да, ще купя и другата компания — категорично отвърна той.
Отново му се намръщих. Бях в пълна безизходица.
— Не ти ли се струва, че мъничко прекаляваш с покровителството си?
— Да. Напълно съзнавам, че изглежда така.
— Да се обърнем към доктор Флин — измърморих.
Той остави празната си паница и ме погледна безизразно. Въздъхнах. Не исках да се караме. Станах и посегнах да взема паницата му.
— Искаш ли десерт?
— Страхотна идея! — Ухили ми се сладострастно.
— Аз ли? — «Защо пък да не съм аз?» Богинята в мен се сепна от дрямката си и се надигна, наострила слух. — Имаме сладолед. Ванилов. — Изкисках се.
— Наистина ли? — Крисчън се ухили още по-широко. — Бихме могли да направим нещо с него.
«Какво нещо?»
— Може ли да остана? — попита Крисчън, докато се изправяше грациозно.
— Предполагах, че имаш точно това намерение.
— Позна. Къде е сладоледът?
— Във фурната. — Усмихнах му се мило.
Той килна глава настрани и въздъхна.
— Сарказмът е най-нисшата форма на остроумие, госпожице Стийл. — Очите му искряха.
«Уф, мамка му. Какво е намислил?»
— Може пак да те преметна на коляното си.
Оставих паниците в мивката.
— Носиш ли онези сребърни топчета?
Крисчън опипа джобовете на ризата и на дънките си.
— Колкото и да е странно, не. В службата няма голямо търсене.
— Много се радвам да го чуя, господин Грей. Струва ми се, казахте, че сарказмът е най-нисшата форма на остроумие.
— Е, Анастейжа, новият ми девиз е: «Ако не можеш да ги победиш, предай се и мини към тях».
Зяпнах го. Не можех да повярвам. Той ми се ухили с отвратително самодоволство, отвори фризера и извади голямата кутия ванилов сладолед «Бен & Джери».
— Ще свърши идеална работа. — Погледна ме с потъмнели очи. — Бен, Джери и Ана. — Изговаряше всяко име бавно, натъртено.
Леле-мале! Ченето ми май беше увиснало до пода. Крисчън отвори чекмеджето с приборите и извади една лъжица. Погледна ме. Очите му бяха премрежени. Езикът му се плъзна по горните му зъби. О, този език!
Усещах, че се задушавам. Във вените ми бушуваше страст — тъмна и необуздана. Значи ще се позабавляваме с храна.
— Надявам се, че ти е топло — прошепна той. — Ще те разхладя ето с това. Ела. — Протегна ръка и аз му подадох моята.
В спалнята той остави сладоледа на нощното шкафче, смъкна покривката от леглото, вдигна възглавниците и струпа всичко на пода.
— Нали имаш чисти завивки?
Кимнах. Наблюдавах го като хипнотизирана. Той взе хеликоптера.
— Не си играй с моя балон — предупредих го.
Ъгълчетата на устните му се извиха в полуусмивка.
— Не бих си и помислил да го направя, бебчо, но много ми се иска да си поиграя с теб и тези завивки.