Едва овладях конвулсиите на тялото си.
— Искам да те завържа.
«О!»
— Добре — промълвих.
— Само ръцете ти. За леглото. Искам да си неподвижна.
— Добре — повторих. Не бях способна на нищо повече.
Крисчън се приближи, без да откъсва очи от моите.
— Ще използваме ето това. — Хвана колана на халата ми, с възхитително възбуждащи бавни движения развърза възела и го изтегли.
Халатът ми се разтвори. Стоях парализирана под жаркия му поглед. След миг Крисчън го смъкна от раменете ми. Халатът се свлече в краката ми.
Бях съвсем гола пред него. Той погали лицето ми и докосването му отекна в дълбините на слабините ми.
— Легни на леглото, по гръб — прошепна той. Очите му бяха потъмнели и прогаряха дупки в моите.
Подчиних се. Стаята бе забулена в сумрак, нарушаван само от меката светлина на нощната лампа.
По принцип не понасям енергоспестяващи крушки, адски са мъждиви, но сега бях гола с Крисчън и се радвах на приглушената светлина. Той стоеше до леглото, вперил очи в мен.
— Мога да те гледам цял ден и цяла нощ, Анастейжа — каза Крисчън и с тези думи се качи на леглото и ме възседна.
— Вдигни си ръцете над главата — заповяда.
Изпълних заповедта и той завърза колана за лявата ми китка, после го прокара през металните решетки на таблата. Опъна го силно и лявата ми ръка се изпъна над мен. След това завърза и дясната ми китка и здраво стегна колана.
Когато свърши, видимо се отпусна. Искаше ме обездвижена. Така не можех да го докосвам. Хрумна ми, че не го е докосвала и никоя от неговите подчинени — нещо повече, че те изобщо не са имали такава възможност. Че той винаги е контролирал нещата. От разстояние. И че затова харесва своите правила.
Крисчън се наведе и ме целуна бързо по устните. После се изправи и изхлузи ризата през главата си. Събу си дънките и ги пусна на пода.
Остана божествено гол. Богинята в мен направи троен аксел и устата ми изведнъж пресъхна. Тялото му притежаваше класическа красота: широки мускулести плещи, тесен ханш — обърнат триъгълник. Очевидно тренираше. Можех да го съзерцавам цял ден и цяла нощ. Крисчън ме хвана за глезените и бързо и рязко ме дръпна надолу. Ръцете ми се изпънаха и не бях в състояние да се движа.
— Така е по-добре — прошепна той.
После взе кутията сладолед, качи се на леглото и отново ме възседна. Много бавно отвори капака и заби лъжицата в сладоледа.
— Хмм… още е доста твърд. — Повдигна вежди. Загреба лъжица сладолед и го лапна. — Разкошен е. — Облиза устните си. — Направо е изумително колко е вкусен обикновеният стар ванилов сладолед. — Погледна ме и ме подразни: — Искаш ли?
Беше толкова невероятно възбуждащ, млад и безгрижен, както седеше върху мен и ядеше сладолед, с блестящи очи и грейнало лице. О, какво ще прави с мен, по дяволите? Като че ли не знаех. Кимнах срамежливо…
Крисчън загреба втора лъжица и ми я поднесе. Отворих уста, но той бързо лапна сладоледа.
— Прекалено е вкусен, за да го деля с друг. — Усмихна се дяволито.
— Хей — понечих да протестирам.
— Какво, госпожице Стийл, да не би да обичате сладолед?
— Да — отговорих по-агресивно, отколкото искам, и напразно се опитах да го отхвърля от себе си.
Той се засмя.
— Ставаме сприхави, а? Ако бях на твое място, щях да се въздържа.
— Сладолед — умолявах аз.
— Е, понеже днес ми доставихте такова удоволствие, госпожице Стийл… — Крисчън се смили и ми подаде друга лъжица. Този път ми позволи да я изям.
Прииска ми се да се изкикотя. Той наистина се забавлява и доброто му настроение е заразно. Крисчън загреба още една лъжица сладолед и ми я поднесе, след това пак. «Добре, стига.»
— Хмм, така поне съм сигурен, че ядеш — като те храня насила. Може и да свикна с това.
Подаде ми нова лъжица. Този път останах със затворена уста и поклатих глава. Крисчън държеше лъжицата над мен и разтопеният сладолед капеше по гърлото ми, по гърдите ми. Той се наведе и съвсем бавно го изблиза. Тялото ми се възпламени от копнеж.
— Ммм. От вас е още по-вкусно, госпожице Стийл.
Опъвах колана на халата си и леглото зловещо проскърца, но не ми пукаше — изгарях от желание, то ме поглъщаше. Крисчън гребна нова лъжица сладолед и го остави да капе по гърдите ми. После го размаза с опакото на лъжицата по гърдите и зърната ми.
«О… студено!» Зърната ми щръкваха и се втвърдиха под ваниловия мраз.
— Студено ли е? — тихо пита Крисчън и се наведе да оближе и изсмуче целия сладолед от мен. Устните му бяха горещи в сравнение с хладната сладост.