Това е изтезание. Сладоледът започна да се топи и стича на вадички по леглото. Устните му продължиха бавното си мъчение, смучеха силно, потриваха се нежно в кожата ми… «О, моля те!…» Задъхах се.
— Искаш ли още? — И преди да успея да приема или отхвърля предложението му, езикът му се озовава в устата ми, студен и ловък, с вкус на Крисчън и ванилия. Великолепно.
И тъкмо започнах да свиквам с усещането, той отново се надигна и прокара лъжица сладолед по корема и в пъпа ми, където остави голяма бучка. «О, тук е още по-ледено, но колкото и да е странно, пари.»
— Виж сега, и преди си го правила. — Очите му блестяха. — Ще трябва да си съвсем неподвижна, иначе цялото легло ще стане в сладолед. — Целуна гърдите ми и силно засмука зърната ми, после проследи сладоледовата вадичка надолу по тялото ми, смучеше ме и ме ближеше.
И аз се опитвах, опитвах се да лежа неподвижно, въпреки шеметната комбинация от студ и неговото възпламеняващо докосване. Ала хълбоците ми неволно започнаха да се движат, въртеливо се поклащаха под свой собствен ритъм, попаднали под неговата ледена ванилова магия. Той се спусна по-ниско и изяде сладоледа от корема ми, въртеше езика си в и около пъпа ми.
Изстенах. «Мамка му!» Студено е, горещо е, мъчително е, но Крисчън не спря. Продължи надолу по тялото ми, в срамните ми косми, по клитора ми. Извиках високо.
— Шшт, сега — прошепна Крисчън и докато вълшебният му език облизваше ванилията, аз тихичко пъшках.
— О… моля те… Крисчън.
— Знам, бебчо, знам — промълви той и езикът му не преставаше да прави вълшебства. Не спря, просто не спря, и тялото ми се издигаше — все по-високо и по-високо. Крисчън плъзна пръст в мен, после втори, и мъчително бавно ги вкарваше и изкарваше.
— Ето тук — произнесе той и ритмично галеше предната стена на вагината ми, без да спира разкошното си безмилостно близане и смучене.
Неочаквано изригвах в умопомрачителен оргазъм, който изключи всичките ми сетива и заличи случващото се извън тялото ми. Гърчех се и стенех. «Майка му стара. Адски бързо беше.»
Смътно съзнавах, че Крисчън е престанал с игрите си. Надвесил се е над мен, нахлузва си презерватив и прониква в мен, силно и бързо.
— О, да! — изпъшка, когато се блъсна в мен. Лепкав е — остатъците от стопения сладолед са се размазали и по двама ни. Усещането е странно разсейващо, но не можеш да се съсредоточа върху него за повече от няколко секунди, тъй като Крисчън внезапно се измъкна от мен и ме преобърна.
— Така — прошепна и отново влезе в мен, ала не започна веднага обичайния си груб ритъм. Наведе се напред, развърза ръцете ми и ме изправи, тъй че почти седнах отгоре му. Дланите му се плъзнаха към гърдите ми и той ги обгърна, лекичко подръпваше зърната ми. Простенах и отметнах глава към рамото му. Крисчън зарови лице в шията ми и започна да ме хапе, докато свиваше хълбоци, възхитително бавно, и ме изпълваше отново. И отново.
— Знаеш ли колко много означаваш за мен? — промълви в ухото ми.
— Не — изпъшках аз.
Крисчън се усмихна, долепил устни до шията ми, пръстите му обгърнаха брадичката и гърлото ми и стиснаха силно за миг.
— Знаеш, разбира се. Няма да те пусна.
Простенах, когато увеличи бързината.
— Ти си моя, Анастейжа.
— Да, твоя съм — задъхах се аз.
— Аз се грижа за това, което е мое — изсъска той и ме ухапа по ухото.
Извиках.
— Точно така, бебчо, искам да те чувам. — Едната му ръка се плъзна около кръста ми, а другата ме хвана за задника, и Крисчън проникна в мен по-силно, което ме кара отново да извикам. И грубият ритъм започна. Дишането му стана все по-дрезгаво, неравномерно, също като моето. Усещах познатото ускоряване в себе си. _Пак!_
Аз съм само усещане. Ето какво прави с мен той — взима тялото ми и го обладава толкова цялостно, че не мисля за нищо друго, освен за него. Вълшебството му е могъщо, опияняващо. Аз съм пеперуда, попаднала в мрежата му, неспособна и нежелаеща да избяга. «Аз съм негова… напълно негова.»
— Хайде, бебчо — изръмжа Крисчън през зъби и по даден знак, като неопитна магьосница, каквато съм, свърших едновременно с него.
Лежах свита на кълбо в прегръдките му върху лепкавите чаршафи. Гърдите му бяха притиснати към гърба ми, носът му — заровен в косата ми.
— Това, което изпитвам към теб, ме плаши — прошепнах аз.
Той се вцепени, после тихо отвърна:
— И мен, бебчо.
— А ако ме напуснеш? — Тази мисъл е ужасяваща.
— Никъде няма да ходя. Струва ми се, че никога няма да ти се наситя, Анастейжа.
Обърнах се и го погледнах. Изражението му беше сериозно, искрено. Целунах го нежно. Той се усмихна и протегна ръка да отметне косата ми зад ухото.