— Никога не съм се чувствал така, както когато си тръгна, Анастейжа. Ще направя всичко, за да не изпитам пак същото. — Думите му прозвучаха страшно тъжно, дори смаяно.
Отново го целунах. Исках някак си да разведря атмосферата, ала Крисчън го направи вместо мен.
— Ще ме придружиш ли утре на летния бал на баща ми? С благотворителна цел е, организира го всяка година. Обещах да отида.
Усмихнам се и изведнъж изпитах свенливост.
— Ще дойда, разбира се. — Уф, мамка му. Нямам какво да облека.
— Какво има?
— Нищо.
— Кажи ми — настоя той.
— Нямам какво да облека.
Крисчън за миг изглеждаше неловко.
— Не се сърди, обаче всички онези дрехи за теб още са вкъщи. Сигурен съм, че все ще има някоя подходяща рокля.
Свих устни.
— Виж ти, наистина ли? — казах сардонично. Тази вечер не исках да се караме. Трябва да взема душ.
Момичето, което приличаше на мен, стоеше пред СИП. Я чакай — това съм аз. Бледа и немита, с прекалено големи дрехи. Вторачих се в нея и установих, че носи мои дрехи — доволна, здрава.
— Какво повече имаш от мен? — питах я.
— Коя сте вие?
— Никоя… А ти коя си? И ти ли си никоя?…
— Значи сме две — тихо, гонят ни, нали знаете… — Тя ми се усмихна, бавна, зла гримаса, приличаше на маска, и е толкова вледеняваща, че започнах да пищя.
— Господи, Ана! — Крисчън ме разтърси и ме събуди.
Бях объркана. «У дома съм… в мрака… в леглото с Крисчън.» Разтърсих глава в опит да проясня ума си.
— Добре ли си, бебчо? Сънуваше кошмар.
— О!
Той включи лампата и тя ни окъпа в мъждивата си светлина. Гледаше ме загрижено.
— Момичето — прошепнах.
— Какво момиче?
— Когато днес си тръгвах, пред СИП имаше едно момиче. Приличаше на мен… но не съвсем.
Крисчън се вцепени. Лицето му пребледня.
— Кога беше това? — смаяно прошепна той. Надигна се, седна на леглото и се взря в мен.
— Когато си тръгвах днес следобед — повторих. — Познаваш ли я?
— Да. — Той прокара пръсти през косата си.
— Коя е?
Крисчън стисна устни и не отговори.
— Коя е? — настоях.
— Лийла.
Преглътнах мъчително. Бившата подчинена! Крисчън ми разказваше за нея преди да летим с безмоторния самолет. Усетих, че се напрягам. Какво му ставаше?
— Момичето, което е качило «Токсичен» на айпода ти ли?
Той ме погледна тревожно.
— Да. Каза ли ти нещо?
— Каза: «Какво повече имате от мен?» и когато я попитах коя е, отговори: «Никоя».
Крисчън затвори очи, сякаш изпитваше болка. Какво се беше случило? Какво означаваше за него тя?
Настръхнах. «Ами ако тя означава много за него? Може би му липсва? Знам толкова малко за предишните му… хм, връзки.» Тя сигурно бе имала договор и беше правила каквото иска той, давала му беше доброволно от каквото се нуждае.
«О, не — а аз не мога!» От тази мисъл започна да ми се гади.
Крисчън се измъкна от леглото, нахлузи дънките си и отиде в дневната. Хвърлих поглед към будилника и установих, че е пет сутринта. Изтърколих се от кревата, облякох си бялата риза и го последвах.
Мамка му, говореше по телефона.
— Да, пред СИП, вчера… привечер — каза тихо. Обърна се към мен, докато отивах към кухнята, и ме попита: — Кога точно?
— Към шест без десет — измънках. На кого се обаждаше по това време? Какво беше направила Лийла? Крисчън предаде информацията, без да откъсва очи от мен. Изражението му бе мрачно и сериозно.
— Разбери как… Да… Едва ли, но пък аз не бих си и помислил, че може да го е направила. — Затвори очи, сякаш изпитваше болка. — Не знам какво ще стане… Да, ще разговарям с нея… Да… Знам… Провери и ми съобщи. Просто я открий, Уелч — тя е в беда. Открий я. — И затвори.
— Искаш ли чай? — попитах. Чай, отговорът на Рей за всякаква криза и единственото нещо, с което той се справяше в кухнята. Напълних чайника.
— Всъщност предпочитам да си легна пак. — Погледът му ми показа, че няма намерение да спи.
— Е, аз пък имам нужда от чай. Ще изпиеш ли една чаша с мен? — Исках да знам какво става. Нямаше да се оставя да отклонят вниманието ми със секс.
Той нервно прокара пръсти през косата си.
— Да — отговори Крисчън, но виждах, че е ядосан.
Сложих вода на печката и приготвих чашите и чайника. Тревогата ми бе достигнала опасно равнище. Дали щеше да ми каже какъв е проблемът? Или трябваше да се разровя сама?
Усещах очите му върху себе си — усещах неувереността и гнева му. Погледнах го и видях в очите му страх.