— Какво има? — попитах тихо.
Той поклати глава.
— Няма ли да ми кажеш?
Крисчън въздъхна и затвори очи.
— Не.
— Защо?
— Защото не би трябвало да те засяга. Не искам да се замесваш в това.
— Не би трябвало, само че ме засяга. Тя ме е намерила и ме заговори пред службата. Откъде знае за мен? Откъде знае къде работя? Смятам, че имам право да знам какво става.
Той отново прокара пръсти през косата си. Излъчваше раздразнение, сякаш водеше някаква вътрешна борба.
— Моля те — казах тихо.
— Добре — примирено отвърна той. — Нямам представа как те е намерила. Може да е по снимката ни от Портланд, не знам. — Отново въздъхна и усетих, че раздразнението му е насочено към самия него.
Чаках търпеливо. И налях кипналата вода в чайника. Крисчън крачеше нервно. След малко продължи:
— Докато бяхме с теб в Джорджия, Лийла се появила вкъщи без предупреждение и направила сцена на Гейл.
— Коя е Гейл?
— Госпожа Джоунс.
— Какво искаш да кажеш с това, че е «направила сцена»?
Той се вторачи в мен преценяващо.
— Кажи ми. Ти криеш нещо. — Говорех по-настъпателно, отколкото бих искала.
Крисчън примигна.
— Ана, аз… — И млъкна.
— Моля те.
Той въздъхна примирено.
— Направила опит да си пререже вените.
— О, не! — Това обясняваше бинта на китката й.
— Гейл я завела в болницата. Но Лийла напуснала преди да успея да отида там.
Мамка му. Какво означаваше това? Самоубийство? Защо?
— Психологът, който се срещнал с нея, го определи като типичен зов за помощ. Смята, че не я заплашва сериозна опасност — «на една крачка от суицидната идеация», така се изрази. Обаче аз не съм убеден. Оттогава се опитвам да я намеря и да й осигуря нужната помощ.
— Казала ли е нещо на госпожа Джоунс?
Крисчън ме погледна. Изглеждаше адски неловко.
— Нищо особено — отговори, но знаех, че не ми казва всичко.
Започнах да наливам чая. Значи Лийла иска да се завърне в живота на Крисчън и решава да привлече вниманието му с опит за самоубийство. «Леле… страшничко.» Но ефикасно. Крисчън си тръгва от Джорджия, за да е до нея, но тя изчезва преди неговото пристигане? Адски странно.
— И не можеш да я намериш, така ли? А роднините й?
— Те не знаят къде е. Мъжът й също.
— Мъжът й ли?
— Да, тя е омъжена от две години — разсеяно отвърна той.
«Какво?!»
— И е била с теб въпреки че е омъжена?! — «Мама му стара!» Крисчън наистина не знаеше граници.
— Не! Мили боже, не! Тя беше с мен преди почти три години. После ме напусна и скоро след това се омъжи.
«Аха.»
— Тогава защо сега се опитва да привлече вниманието ти?
Крисчън тъжно поклати глава.
— Не знам. Успяхме да установим само, че преди четири месеца е избягала от мъжа си.
— Да се доизясним. Тя не е твоя подчинена от три години, така ли?
— От около две и половина.
— И е искала повече.
— Да.
— Но ти не си искал.
— Да.
— Затова те е напуснала.
— Да.
— Тогава защо сега идва при теб?
— Не знам. — Но гласът му ми подсказа, че поне има предположение.
— Обаче подозираш…
Очите му се присвиха от гняв.
— Подозирам, че има нещо общо с теб.
С мен ли? Какво можеше да иска от мен? «Какво повече имате от мен?»
Взрях се в него, разкошно гол от кръста нагоре. Имах го — той беше мой. Ето какво имах… и все пак тя приличаше на мен — същата тъмна коса и светла кожа. Тази мисъл ме накара да се намръщя. «Да… какво повече имам аз?»
— Защо не ми каза вчера? — тихо попита Крисчън.
— Забравих. — Свих рамене извинително. — Нали се сещаш, в бара след работа в края на първата ми работна седмица. Твоето появяване там и вашият… тестостеронов двубой с Джак, и после, когато дойдохме тук. Изплъзна ми се от ума. Имаш навика да ме караш да забравям разни неща.
— Тестостеронов двубой ли? — Устните му потрепнаха.
— Да. Меренето на ония работи.
— Ще ти дам аз един тестостеронов двубой.
— Не предпочиташ ли чаша чай?
— Не, Анастейжа. Не предпочитам.
Очите му ме изгаряха, изпепеляваха ме с онзи негов поглед, който казваше: «Искам те, и то веднага». «Мамка му… адски е възбуждащо.»
— Забрави за нея. Ела. — Той ми протегна ръка.
Хванах я и богинята в мен направи тройно задно салто.
Събудих се, защото ми беше топло. Бях се обвила около голия Крисчън Грей. Въпреки че спеше дълбоко, той ме притискаше към себе си. През завесите се процеждаше мека утринна светлина. Главата ми беше върху гърдите му, кракът ми бе преплетен с неговия, ръката ми лежеше върху корема му.