Надигнах глава, уплашена, че може да го събудя. Изглеждаше млад и спокоен в съня — и беше мой.
«Хмм…» Протегнах ръка и колебливо погалих гърдите му, прокарах върховете на пръстите си през космите му и той не се размърда. Не можех да повярвам напълно. Той беше мой — за още няколко безценни мига. Нежно целунах един от белезите му. Крисчън тихо простена, но не се събуди, и аз се усмихнах. Целунах друг и очите му се отвориха.
— Привет. — Ухилих му се гузно.
— Привет — предпазливо отвърна той. — Какво правиш?
— Гледам те. — Плъзнах пръсти по тясната ивица косъмчета, която се разширяваше към срамните му косми. Той хвана ръката ми, присви очи, после ми отправи сияйната усмивка на спокойния Крисчън и аз се отпуснах. Тайното ми докосване си оставаше тайно.
«О… защо не ми даваш да те докосвам?»
Той внезапно се качи отгоре ми, прикова ме към матрака, дланите му бяха върху моите — предупреждаваше ме. Потърка нос в моя.
— Струва ми се, че вършите нещо нередно, госпожице Стийл — обвини ме, но усмивката му не изчезна.
— Обичам да върша нередни неща с теб.
— Наистина ли? — попита той и леко ме целуна по устните. — Секс или закуска? — Очите му бяха тъмни, палави. Еректиралият му член се спусна към мен и аз повдигнах таз, за да го посрещна.
— Добър избор — прошепна Крисчън до гърлото ми, докато оставяше диря от целувки към гърдите ми.
Стоях пред скрина, взирах се в огледалото и се опитвах да убедя косата си да приеме някакво подобие на прическа — всъщност тя просто беше прекалено дълга. Бях по дънки и тениска. Току-що взелият душ Крисчън се обличаше зад мен. Лакомо гледах тялото му.
— Колко често тренираш? — попитах.
— Всеки работен ден. — Той почна да си закопчава дънките.
— Какво правиш?
— Тичане, тежести, кикбокс. — Крисчън сви рамене.
— Кикбокс ли?
— Да, имам личен треньор, бивш претендент за олимпийски медал. Казва се Клод. Много е добър. Ще ти хареса.
Обърнах се да го погледна. Той започна да закопчава бялата си риза.
— Какво искаш да кажеш с това, че ще ми хареса?
— Ще ти хареса като треньор.
— Защо ми е личен треньор? Ти ще ме поддържаш във форма.
Той бавно се приближи и ме прегърна. Потъмняващите му очи срещнаха моите в огледалото.
— За онова, което съм намислил, бебчо, те искам във форма. Трябва да наваксаш.
Изчервих се, когато в ума ми нахлуха спомени от залата за игри. Да… Червената стая на болката е изтощителна. Ще ме пусне ли пак там? Искам ли пак там?
«Естествено, че искаш!» — изкрещя богинята в мен.
Взирах се в неговите непроницаеми, хипнотизиращо сиви очи.
— Знаеш, че искаш — прошепна ми той.
Изчервих се и в ума ми оскърбително и неканено се вмъкна нежеланата мисъл за Лийла. Стиснах устни и Крисчън ми се намръщи.
— Какво има?
— Нищо. — Поклатих глава. — Добре, ще се срещна с Клод.
— Наистина ли? — Лицето му грейна. Изражението му ме накара да се усмихна. Приличаше на току-що спечелил от лотарията, въпреки че сигурно никога не си беше купувал билет — нямаше нужда.
— Да, божичко — щом това те прави щастлив — присмях му се аз.
Той ме стисна в прегръдката си и ме целуна по бузата.
— Нямаш си и представа колко — прошепна. — Е, какво ти се прави днес? — Зарови нос в косата ми и ме полазиха възхитителни тръпки.
— Искам да се подстрижа и… хм… Трябва да осребря един чек и да си купя кола.
— Аха — разбиращо каза Крисчън и прехапа долната си устна. После свали едната си ръка от мен, бръкна в джоба на дънките си и измъкна ключа за аудито.
— Тук е — каза тихо. Изражението му беше неуверено.
— Какво искаш да кажеш? — Майчице, въпросът ми прозвуча сърдито. Мамка му. Наистина бях сърдита. «Как е посмял?!»
— Тейлър я докара вчера.
Отворих уста, после я затворих и повторих процеса два пъти, но бях онемяла. Той ми връщаше колата. Защо не го бях предвидила? Е, тази игра може да се играе и от двама. Бръкнах в задния джоб на дънките си и извадих плика с неговия чек.
— Ето, това тук е твое.
Крисчън ме погледна въпросително, после позна плика, вдигна ръце и се отдръпва.
— А, не. Парите са си твои.
— Не са. Искам да купя колата от теб.
Изражението му рязко се промени. Лицето му се разкриви от ярост. Да, от ярост!
— Не, Анастейжа. И парите са твои, и колата — изсумтя той.
— Не, Крисчън. Парите са мои, колата е твоя. Ще я купя от теб.