Выбрать главу

 — Изненада.

 Уф, добре. Всъщност не обичам изненади.

 Извървяхме две преки. Магазините определено ставаха все по-скъпи. Още не бях имала възможност да ги обиколя, но тук бяхме на една крачка от моята квартира. Кейт щеше да е доволна. Имаше множество малки бутици, които щяха да удовлетворят модните й изисквания. Всъщност и аз трябваше да си купя някоя и друга клоширана пола за работа.

 Крисчън спря пред голям лъскав козметичен салон и ми отвори вратата.

 Казваше се «Есклава». Вътре всичко бе в бяло и кожени мебели. На чисто бялата рецепция седеше русокосо момиче в чисто бяла униформа.

 — Добро утро, господин Грей — весело поздрави момичето и бузите му поруменяха, докато му пърхаше с клепки. Ефектът на Грей. Но тя го познаваше! Откъде?

 — Здравей, Грета.

 И той я познаваше. Каква беше тази работа?

 — Както обикновено ли, господине? — любезно попита тя. Сложила си бе съвсем малко розово червило.

 — Не — побърза да отговори Крисчън и нервно се озърна към мен.

 Както обикновено? Какво означаваше пък това?

 «Мама му стара! Това е шестото правило, за проклетия козметичен салон. Всички онези глупости за обезкосмяването… пфу!»

 Тук ли беше водил и другите си подчинени? И Лийла? Как трябваше да го разбирам, по дяволите?

 — Госпожица Стийл ще ти каже какво иска.

 Погледнах го гневно. Той въвеждаше Правилата тихомълком. Съгласих се с личния треньор — а сега и това?

 — Защо тук? — изсъсках.

 — Този салон е мой, наред с още три такива.

 — Твой ли? — ахнах. Виж, това беше неочаквано.

 — Да. Страничен бизнес. Както и да е, тук можеш да получиш каквото искаш, при това за сметка на заведението. Всякакви масажи: шведски, шиацу, горещи камъни, точкова терапия, бани с водорасли, масаж на лицето, всички онези неща, които обичат жените — тук се прави абсолютно всичко. — И махна пренебрежително с ръка.

 — И обезкосмяване ли?

 Той се засмя.

 — Да, и обезкосмяване. На всякакви места — прошепна заговорнически, наслаждаваше се на смущението ми.

 Изчервих се и погледнах Грета, която ме наблюдаваше въпросително.

 — Искам да се подстрижа.

 — Разбира се, госпожице Стийл.

 И се взря в компютърния екран, цялата розово червило и енергична немска ефикасност.

 — Франко ще се освободи след пет минути.

 — Франко става — успокоително ми каза Крисчън. Опитах се да го проумея. Крисчън Грей, президент на холдинг, да е собственик на верига козметични салони.

 Погледнах го и видях как пребледнява — вниманието му бе привлечено от нещо или от някого. Обърнах се да видя накъде гледа. В дъното на салона се беше появила лъскава платинена блондинка. Затвори вратата и заговори една от фризьорките.

 Платинената блондинка беше висока, с хубав тен, прелестна, между трийсет и пет и четирийсет и няколко — трудно беше да се каже. Носеше същата униформа като Грета, но в черно. Изглеждаше зашеметяващо. Косата й сияеше като нимб, подстригана в стил боб. Обърна се, видя Крисчън и му се усмихна — ослепителна усмивка на топло приветствие.

 — Извинявай — припряно измърмори Крисчън.

 Бързо мина през салона, без да обръща внимание на фризьорите, всичките в бяло, и стажантите на мивките, и отиде при нея, прекалено далеч от мен, за да чуя разговора им. Платинената блондинка го поздрави с очевидна привързаност, целуна го по бузите, хвана го за ръце и двамата заговориха оживено.

 — Госпожице Стийл?

 Рецепционистката Грета се опитваше да привлече вниманието ми.

 — Един момент. — Наблюдавах Крисчън като хипнотизирана.

 Платинената блондинка се обърна, погледна ме и ми отправи ослепителна усмивка, като че ли ме познава. Любезно й отговорих със същото.

 Крисчън изглеждаше разстроен. Убеждаваше я нещо и тя отстъпи, вдигна ръце и му се усмихна. Той също й се усмихна — явно се познаваха добре. Навярно работеха заедно отдавна. Може би тя беше управителката на салона — в края на краищата имаше авторитетен вид.

 И тогава мисълта ме връхлетя като парен локомотив и разбрах дълбоко в себе си, интуитивно. Знаех коя е. «Зашеметяваща, по-възрастна, красива.»

 Това беше госпожа Робинсън.

5

 — Грета, коя е жената, с която разговаря господин Грей? — Тялото ми се опитваше да напусне сградата. Настръхнало беше от опасение и подсъзнанието ми крещеше да го послушам. Обаче гласът ми бе съвсем равнодушен.

 — А, това е госпожа Линкълн. Двамата с господин Грей са собственици на салона — с готовност сподели Грета.

 — Госпожа Линкълн? — Мислех, че госпожа Робинсън е разведена. А може би се беше омъжила повторно за някой нещастен мухльо.