— Изненада.
Уф, добре. Всъщност не обичам изненади.
Извървяхме две преки. Магазините определено ставаха все по-скъпи. Още не бях имала възможност да ги обиколя, но тук бяхме на една крачка от моята квартира. Кейт щеше да е доволна. Имаше множество малки бутици, които щяха да удовлетворят модните й изисквания. Всъщност и аз трябваше да си купя някоя и друга клоширана пола за работа.
Крисчън спря пред голям лъскав козметичен салон и ми отвори вратата.
Казваше се «Есклава». Вътре всичко бе в бяло и кожени мебели. На чисто бялата рецепция седеше русокосо момиче в чисто бяла униформа.
— Добро утро, господин Грей — весело поздрави момичето и бузите му поруменяха, докато му пърхаше с клепки. Ефектът на Грей. Но тя го познаваше! Откъде?
— Здравей, Грета.
И той я познаваше. Каква беше тази работа?
— Както обикновено ли, господине? — любезно попита тя. Сложила си бе съвсем малко розово червило.
— Не — побърза да отговори Крисчън и нервно се озърна към мен.
Както обикновено? Какво означаваше пък това?
«Мама му стара! Това е шестото правило, за проклетия козметичен салон. Всички онези глупости за обезкосмяването… пфу!»
Тук ли беше водил и другите си подчинени? И Лийла? Как трябваше да го разбирам, по дяволите?
— Госпожица Стийл ще ти каже какво иска.
Погледнах го гневно. Той въвеждаше Правилата тихомълком. Съгласих се с личния треньор — а сега и това?
— Защо тук? — изсъсках.
— Този салон е мой, наред с още три такива.
— Твой ли? — ахнах. Виж, това беше неочаквано.
— Да. Страничен бизнес. Както и да е, тук можеш да получиш каквото искаш, при това за сметка на заведението. Всякакви масажи: шведски, шиацу, горещи камъни, точкова терапия, бани с водорасли, масаж на лицето, всички онези неща, които обичат жените — тук се прави абсолютно всичко. — И махна пренебрежително с ръка.
— И обезкосмяване ли?
Той се засмя.
— Да, и обезкосмяване. На всякакви места — прошепна заговорнически, наслаждаваше се на смущението ми.
Изчервих се и погледнах Грета, която ме наблюдаваше въпросително.
— Искам да се подстрижа.
— Разбира се, госпожице Стийл.
И се взря в компютърния екран, цялата розово червило и енергична немска ефикасност.
— Франко ще се освободи след пет минути.
— Франко става — успокоително ми каза Крисчън. Опитах се да го проумея. Крисчън Грей, президент на холдинг, да е собственик на верига козметични салони.
Погледнах го и видях как пребледнява — вниманието му бе привлечено от нещо или от някого. Обърнах се да видя накъде гледа. В дъното на салона се беше появила лъскава платинена блондинка. Затвори вратата и заговори една от фризьорките.
Платинената блондинка беше висока, с хубав тен, прелестна, между трийсет и пет и четирийсет и няколко — трудно беше да се каже. Носеше същата униформа като Грета, но в черно. Изглеждаше зашеметяващо. Косата й сияеше като нимб, подстригана в стил боб. Обърна се, видя Крисчън и му се усмихна — ослепителна усмивка на топло приветствие.
— Извинявай — припряно измърмори Крисчън.
Бързо мина през салона, без да обръща внимание на фризьорите, всичките в бяло, и стажантите на мивките, и отиде при нея, прекалено далеч от мен, за да чуя разговора им. Платинената блондинка го поздрави с очевидна привързаност, целуна го по бузите, хвана го за ръце и двамата заговориха оживено.
— Госпожице Стийл?
Рецепционистката Грета се опитваше да привлече вниманието ми.
— Един момент. — Наблюдавах Крисчън като хипнотизирана.
Платинената блондинка се обърна, погледна ме и ми отправи ослепителна усмивка, като че ли ме познава. Любезно й отговорих със същото.
Крисчън изглеждаше разстроен. Убеждаваше я нещо и тя отстъпи, вдигна ръце и му се усмихна. Той също й се усмихна — явно се познаваха добре. Навярно работеха заедно отдавна. Може би тя беше управителката на салона — в края на краищата имаше авторитетен вид.
И тогава мисълта ме връхлетя като парен локомотив и разбрах дълбоко в себе си, интуитивно. Знаех коя е. «Зашеметяваща, по-възрастна, красива.»
Това беше госпожа Робинсън.
5
— Грета, коя е жената, с която разговаря господин Грей? — Тялото ми се опитваше да напусне сградата. Настръхнало беше от опасение и подсъзнанието ми крещеше да го послушам. Обаче гласът ми бе съвсем равнодушен.
— А, това е госпожа Линкълн. Двамата с господин Грей са собственици на салона — с готовност сподели Грета.
— Госпожа Линкълн? — Мислех, че госпожа Робинсън е разведена. А може би се беше омъжила повторно за някой нещастен мухльо.