— Да. Обикновено не идва тук, но днес една от колежките е болна и тя я замества.
— Знаете ли малкото име на госпожа Линкълн?
Грета ме погледна намръщено и сви яркорозовите си устни, усъмнила се в моето любопитство. Мамка му, сигурно бяха прекалила.
— Елена — почти неохотно отвърна тя.
Заля ме странно облекчение, че шестото ми чувство не ме е подвело.
Двамата още бяха увлечени в разговор. Крисчън говореше бързо, а Елена кимаше разтревожено. После успокоително го погали по ръката и прехапа долната си устна. Повторно кимване и Платинената блондинка ме погледна и ми отправи успокоителна и малко притеснена усмивка.
Гледах я смаяно. Как беше могъл да ме доведе тук?
Тя прошепна нещо на Крисчън и той хвърли бегъл поглед към мен, после пак се обърна към нея и й каза нещо. Елена кимна. Предположих, че му пожелава успех, но умението ми да чета по устните не е особено добре развито.
Той се върна при мен. Лицето му беше потъмняло от безпокойство. «Така и трябва.» Госпожа Робинсън изчезна в задната стая и затвори вратата.
Крисчън се намръщи.
— Какво има? — Гласът му беше напрегнат, предпазлив.
— Защо не ме запозна? — Гласът ми прозвучава студено, сурово.
Крисчън зяпна. Изглеждаше така, сякаш съм измъкнала килимчето изпод краката му.
— Но аз си мислех…
— За интелигентен човек понякога си… — Не бях в състояние да намеря нужните думи. — Искам да си вървя.
— Защо?
— Знаеш защо.
— Съжалявам, Ана. Не знаех, че тя ще е тук. Никога не идва. Откри нов салон в Брейвърн Сентър и обикновено е там. Днес една от жените се разболяла.
Обърнах се и тръгнах към вратата.
— Няма да ни трябва Франко, Грета — каза Крисчън и ме последва навън.
Налагаше се да потисна желанието си да избягам. Исках да избягам бързо и надалеч. Плачеше ми се. Просто трябваше да се махна от цялата тази шибания.
Крисчън безмълвно крачеше до мен, докато се опитвах да осмисля всичко това. Благоразумно не направи опит да ме докосне. Умът ми вреше от въпроси, неполучили отговор. Щеше ли да си признае най-после този майстор на увъртането?
— Тук ли си водил подчинените си? — изръмжах.
— Някои да — тихо отвърна той.
— Лийла?
— Да.
— Салонът изглежда съвсем нов.
— Наскоро го ремонтирахме.
— Ясно. Значи госпожа Робинсън познава всичките ти подчинени.
— Да.
— Те знаеха ли за нея?
— Не. Никоя. Само ти.
— Но аз не съм твоя подчинена.
— Да, определено не си.
Спрях и се обърнах към него. Очите му бяха разширени. От страх? Устните му обаче бяха свити в тънка безкомпромисна линия.
— Разбираш ли колко е извратено това? — Гледах го гневно, гласът ми беше тих.
— Да. Съжалявам. — Имаше благоприличието да изглежда разкаян.
— Искам да се подстрижа, за предпочитане някъде, където не си чукал нито персонала, нито клиентелата.
Той потрепери.
— Така че ако ме извиниш…
— Няма да избягаш. Нали? — попита той.
— Не, просто искам да се подстрижа, по дяволите. Някъде, където да мога да си затворя очите, някой да ми измие косата и да забравя за всичкия този багаж, който те придружава.
Той прокара пръсти през косата си и каза тихо:
— Мога да наредя на Франко да дойде у нас или у вас.
— Тя е много привлекателна.
Крисчън примига.
— Да, така е.
— Още ли е омъжена?
— Не. Разведе се преди пет години.
— Защо не си с нея?
— Защото между нас всичко свърши. Казал съм ти. — Изведнъж се намръщи, вдигна показалец и извади блакберито от джоба на сакото си. Сигурно беше завибрирало, защото не го чух да звъни.
— Да, Уелч? — изсумтя Крисчън, после заслуша. Бяхме спрели на Второ авеню и аз гледах свежозелените иглички на една млада лиственица.
Покрай нас щъкаха хора, забързани по съботните си задължения и несъмнено размишляващи над собствените си лични драми. Запитах се дали сред тях има бивши подчинени, които те причакват пред службата, зашеметяващи бивши доминантки и един мъж, който не признава американските закони за право на личен живот.
— Загинал в автомобилна катастрофа ли? Кога? — прекъсна унеса ми Крисчън.
О, не! Кой? Заслушах се по-внимателно.
— Това копеле ни отрязва за втори път. Сто на сто знае. Абсолютно никакви чувства ли не изпитва към нея? — Крисчън отвратено поклати глава. — Започва да ми се изяснява… не… това обяснява защо, но не и къде. — Той се огледа, сякаш търсеше нещо, и се улових, че повтарям действията му. Нищо обаче не привлече вниманието ми. Наоколо имаше само купувачи, трафик и дървета.