— Тя е тук — продължи Крисчън. — Наблюдава ни… Да… Не. Две или четири, денонощно… Още не съм се заел с това. — Погледна ме.
«С какво да се заеме?» Намръщих се и изражението на Крисчън стана предпазливо.
— Какво… — прошепна той и пребледня. — Ясно. Кога?… Наскоро ли? Но как?… Не е ли проверявано?… Ясно. Прати ми по имейла името, адреса и снимки, ако имаш… денонощно, още от следобед. Установи връзка с Тейлър.
И затвори.
— Е? — попитах сприхаво. Ще ми каже ли?
— Уелч се обади.
— Кой е Уелч?
— Моят съветник по сигурността.
— Аха. Какво се е случило?
— Лийла напуснала мъжа си преди три месеца и избягала с човек, който преди четири седмици загинал в автомобилна катастрофа.
— О!
— Скапаният психолог трябваше да го научи — гневно възкликна той. — Скръб, точно за това става дума. Хайде. — Подаде ми ръка и аз автоматично посегнах да я хвана, но се отдръпнах.
— Чакай малко, разговаряхме за «нас». За нея, за твоята госпожа Робинсън.
Лицето му стана сурово.
— Тя не е «моята госпожа Робинсън». Можем да поговорим за това вкъщи.
— Не искам да идвам у вас. Искам да се подстрижа! — извиках. Ако успеех да се съсредоточа само върху това…
Той отново измъкна блакберито от джоба си и набра някакъв номер.
— Грета? Искам Франко вкъщи след час. Помоли госпожа Линкълн… Добре. — Затвори. — Ще дойде в един.
— Крисчън!… — От устата ми се разхвърчаха слюнки от яд.
— Анастейжа, Лийла явно е получила психотичен пристъп. Не знам дали преследва теб или мен и докъде е готова да стигне. Ще идем у вас, ще вземем нещата ти и можеш да останеш при мен, докато я намерим.
— Защо да идвам у вас?
— За да мога да осигуря безопасността ти.
— Но…
Той гневно ме прекъсна:
— Ще дойдеш вкъщи даже да се наложи да те влача за косата.
Зяпнах го… не вярвах на ушите си. Петдесет нюанса във всички цветове на дъгата!
— Мисля, че го приемаш прекалено сериозно.
— Напротив. Можем да продължим този разговор вкъщи. Хайде.
Скръстих ръце и го погледнах предизвикателно. Това вече беше прекалено.
— Няма — отвърнах упорито. Не биваше да отстъпвам.
— Можеш да вървиш доброволно, иначе ще те нося. Както предпочиташ, Анастейжа.
— Няма да посмееш. — Намръщих му се. Определено нямаше да направи сцена на Второ авеню.
Той ми се усмихна, ала усмивката не стигна до очите му.
— О, бебчо, и двамата знаем, че ако ми хвърлиш ръкавицата, ще я приема с огромно удоволствие.
И изведнъж протегна ръце, грабна ме за бедрата и ме повдигна. И ме преметна през рамо още преди да съм се усетила.
— Пусни ме! — изпищях аз. О, страхотно беше да пищя.
Той тръгна по Второ авеню, без да ми обръща внимание. Здраво обвил бедрата ми с едната си ръка. А с другата ме плесна по дупето.
— Крисчън! — извиках. Хората ни зяпаха. Можеше ли да е по-унизително? — Пусни ме! Ще вървя сама! Ще вървя сама!
Той ме пусна и още преди да се е изправил, аз отпраших към квартирата си, без да му обръщам внимание. Бях кипнала от яд. Естествено, Крисчън ме настигна за секунди, но аз продължавах да го игнорирам. Какво да направя? Страшно бях ядосана, но дори не бях сигурна от какво — причините бяха толкова много.
Докато вървях към вкъщи, съставях наум списък:
C>
__1.__ За носенето през рамо — недопустимо за човек над шестгодишна възраст.
__2.__ За завеждането ми в салона, на който е собственик заедно с бившата си любовница — как може да е толкова глупав?!
__3.__ На същото място, където е водил своите подчинени — пак същата глупост.
__4.__ Задето изобщо не съзнава, че идеята не е добра — а би трябвало да е интелигентен човек.
__5.__ Задето има луди бивши гаджета. Мога ли да го обвинявам за това? Толкова съм бясна, че мога, да.
__6.__ Задето знае номера на банковата ми сметка — това вече си е живо преследване.
__7.__ За купуването на СИП — той има повече пари, отколкото здрав разум.
__8.__ Задето настоява да остана при него — заплахата от Лийла трябва да е по-сериозна, отколкото е смятал… вчера не спомена за такова нещо.
C$
И тогава ме осени. Нещо се беше променило. Какво можеше да е? Спрях и Крисчън спря с мен.
— Какво е станало? — попитах настойчиво.
Той свъси вежди.
— Какво искаш да кажеш?
— С Лийла.
— Вече ти обясних.
— Не си. Има още нещо. Вчера не настояваше да дойда у вас. Какво е станало?
Той се размърда неловко.