— Крисчън! Кажи ми!
— Вчера е успяла да получи разрешение за носене на оръжие.
«Уф, мамка му.» Погледнах го, примигнах и усетих, че кръвта се оттича от лицето ми. Ами ако искаше да го убие? «Не!»
— Това означава, че може да си купи оръжие — успях да кажа.
— Ана. — Гласът му бе пълен със загриженост. Той сложи ръце на раменете ми и ме притегли към себе си. — Съмнявам се, че тя ще направи някоя глупост, обаче… просто не искам да поемам такъв риск с теб.
— Опасността не е за мен… Ами ти? — прошепнах.
Крисчън ми се намръщи, а аз го прегърнах и силно го притиснах към себе си, заровила лице в гърдите му. Той очевидно нямаше нищо против.
— Да вървим — тихо каза Крисчън и ме целуна по косата. И цялата ми ярост изчезна — но не беше забравена. Просто беше отстъпила пред опасността с него да се случи нещо лошо. Самата мисъл за това беше непоносима.
Набързо събрах малко багаж в едно куфарче и сложих лаптопа, блакберито, айпода и балона «Чарли Танго» в раницата си.
— И «Чарли Танго» ли ще идва? — попита Крисчън.
Кимнах и той ми се усмихна снизходително.
— Итън се връща във вторник — казах аз.
— Итън? Кой Итън?
— Братът на Кейт. Ще отседне тук, докато си намери квартира в Сиатъл.
Крисчън ме гледаше безизразно, но забелязах нахлулия в очите му лед.
— Е, добре, че ще си при мен. Така той ще е по-нашироко.
— Не знам дали има ключове. Ще трябва да го чакам тук.
Той не каза нищо.
— Това е всичко — казах. — Готова съм.
Крисчън взе куфара ми и излязохме. Улових се, че се озъртам през рамо, докато заобикаляхме отзад към паркинга. Не знам дали ме беше обзела параноята, или някой наистина ме наблюдаваше. Крисчън отвори дясната врата на аудито и каза:
— Качвай се.
— Няма ли аз да карам?
— Не. Аз ще карам.
— Не одобряваш ли как шофирам? Само не ми казвай, че знаеш колко съм изкарала на писмения изпит… Не бих се изненадала при твоята склонност към следене. — Може би знаеше, че едва съм издържала теста.
— Качвай се в колата, Анастейжа — гневно изсумтя той.
— Добре. — Припряно се вмъкнах в купето. «Честно, успокой се, моля ти се.»
Може би и той изпитваше същото неспокойно усещане. Че ни наблюдава някакъв тъмен субект — е, светла брюнетка с кафяви очи, която има удивителна прилика с моя милост и, напълно възможно, носи огнестрелно оръжие.
Крисчън потегли.
— Всичките ти подчинени ли бяха брюнетки?
Той се намръщи.
— Да. — Гласът му прозвуча неуверено. Предположих, че си мисли: «Накъде клони с това?».
— Просто се чудех.
— Казах ти. Предпочитам брюнетките.
— Госпожа Робинсън не е брюнетка.
— Сигурно тъкмо затова — отвърна той. — Завинаги ме е отвратила от блондинките.
— Майтапиш се.
— Да. Майтапя се — сопна се Крисчън.
Безизразно се зазяпах през прозореца. Навсякъде виждах брюнетки, обаче нито една от тях не беше Лийла.
Значи харесва само брюнетки. Защо ли? Дали извънредно ефектната, въпреки че беше стара, госпожа Робинсън наистина го беше отвратила от блондинките? Поклатих глава — този извратен Крисчън Грей!
— Разкажи ми за нея.
— Какво те интересува? — Гласът му се опитваше да ме предупреди да се откажа.
— Разкажи ми за деловите ви отношения.
Той видимо се отпусна, доволен, че ще говори за работа.
— Аз съм само финансов партньор. Бизнесът с козметични салони не ме интересува особено, обаче тя го направи успешен. Аз само инвестирах и й помогнах да започне.
— Защо?
— Дължах й го.
— О?
— Когато напуснах Харвард, тя ми даде назаем сто бона, за да започна бизнес.
«Мамка му… пък е и богата.»
— Защо напусна университета?
— Не беше за мен. Изкарах две години. За съжаление родителите ми не проявиха такова разбиране.
Намръщих се. Господин Грей и д-р Грейс Тревелиан да не са одобрили… Не си го представях.
— Явно не си сбъркал, че си напуснал. Какво следваше?
— Политология и икономика.
Хмм… логично.
— Значи тя е богата, а? — измърморих.
— Тя беше отегчена съпруга на старец, Анастейжа. Мъжът й беше богат — една от големите риби в търговията с дървен материал. — Ухили ми се хищно. — Не й даваше да работи. Нали разбираш, контролираше живота й. Някои мъже са такива.
— Стига бе! Няма мъж, който да иска да контролира живота на жена си! — Едва ли бях в състояние да придам повече сарказъм на отговора си.
Крисчън се ухили още по-широко.
— И тя ти даде назаем парите на мъжа си, така ли?
Той кимна и по устните му плъзна дяволита усмивчица.