— А госпожа Робинсън? — Думите изскочиха неканени от устата ми и колкото и да е удивително, успях да не допусна цялата си горчивина и жлъч в гласа си.
Той кимна. Очевидно му беше неловко.
— Не ми се говори за нея. Това ще развали доброто ти настроение.
— Ще го преживея.
— Не, Ана. Ти се вбесяваш винаги, щом спомена за нея. Миналото ми си е минало. То е факт. Не мога да го променя. Имам късмет, че ти нямаш минало, защото иначе щях да се побъркам.
Намръщих му се, но не исках да се караме.
— Да се побъркаш ли? Повече от това?! — Усмихнах се с надеждата да разсея напрежението между нас.
Устните му потрепнаха.
— Да се побъркам за теб — прошепна той.
Сърцето ми се изпълни с радост.
— Да повикам ли доктор Флин?
— Едва ли се налага — лаконично отвърна Крисчън.
Отново плъзнах пръсти по кожата на корема му. Той пак се вцепени.
— Обичам да те докосвам. — Пръстите ми се спуснаха към пъпа му, после надолу по пътечката от косми. Устните му се разтвориха и дишането му се промени, очите му потъмняха и еректиралият му член се раздвижи и потрепери под мен. «Мамка му. Втори рунд.»
— Пак ли? — промълвих.
Крисчън се усмихна.
— О, да, госпожице Стийл, пак.
Какъв превъзходен начин да прекараш събота следобед! Стоях под душа и разсеяно се миех, като внимавах да не намокря завързаната си на опашка коса и размишлявах за последните няколко часа.
Днес Крисчън ми бе разкрил много неща. Бях като зашеметена, докато се опитвах да асимилирам цялата информация и да анализирам наученото: за заплатата му — «леле-мале, той е червив от пари, а за толкова млад човек това просто е невероятно» — и досиетата, които има за мен и за всичките си подчинени брюнетки. Чудех се дали всички са в онази кантонерка.
Подсъзнанието ми сви устни и поклати глава: «Даже не си и помисляй да ходиш там». Намръщих се. «Само ще надникна…»
После и Лийла — в неизвестност, може би въоръжена — и нейният отвратителен музикален вкус, отразяващ се върху парчетата, които още бяха в неговия айпод. Нещо повече, госпожа Робинсън Педофилката — не можех да я разбера, а и не исках. Не исках тя да е призрак със сияйна коса в нашата връзка. Крисчън беше прав — когато си помислех за нея, наистина ставах неконтролируема, тъй че навярно беше по-добре изобщо да не го правя.
Излязох от душа и се избърсах, и изведнъж ме обзе неочакван гняв.
Но кой не би станал неконтролируем?! Кой нормален здравомислещ човек би направил такова нещо с едно петнайсетгодишно момче? До каква степен «заслугата» за неговата извратеност принадлежеше на нея? Не я разбирах. И въпреки това той твърдеше, че му била помогнала. Как?
Замислих се за белезите му, материална проява на едно ужасяващо детство и отвратителен спомен за психическите белези, които сигурно носеше Крисчън. Милият ми тъжен Крисчън. Днес ми каза толкова прекрасни неща. «Луд е по мен.»
Взирах се в отражението си и се усмихвах при спомена за думите му, сърцето ми отново преливаше от щастие. Глупаво се ухилих до уши. Навярно можеше да се получи. Но докога щеше да изтърпи Крисчън, без да пожелае да ме смаже от бой, задето съм пресякла някаква невидима граница?
Усмивката ми изчезна. Това бе неизвестната величина. Това бе надвисналата над нас сянка. Извратените глупости, да, това го мога, но повече?
Подсъзнанието ми ме гледаше неразбиращо и за пръв път не се опита да ме вразуми със сарказми. Отидох в спалнята да се облека.
Крисчън се приготвяше долу, вършеше там каквото вършеше, и спалнята бе само моя. Освен всичките рокли в дрешника имах цели чекмеджета, пълни с ново бельо. Избрах черно бюстие-корсет, на чийто етикет пишеше 540 долара. Поръбен със сребърно като филигран и с него вървяха високо изрязани бикини. И чорапи до бедрото в естествен цвят, невероятно фини, чиста коприна. «Леле, какво усещане за… изящество… и сексапил…»
Тъкмо посягах към роклята, когато най-неочаквано влезе Крисчън. «Хей, можеше да почукаш!» Застана неподвижно и се вторачи в мен с блестящи, жадни очи. Цялата поруменях. Носеше бяла риза и черен панталон, яката на ризата му бе разкопчана. Виждах червената линия — още беше там. Крисчън не откъсваше поглед от мен.
— Мога ли да ви помогна с нещо, господин Грей? Предполагам, че идвате с някаква цел, а не само глупаво да ме зяпате.
— Адски ми е приятно да ви зяпам глупаво, благодаря, госпожице Стийл — мрачно каза той, направи няколко крачки напред и продължи да ме изпива с поглед. — Напомнете ми да пратя благодарствено писмо на Керълайн Актън.