Баща ми предпочете да умре, отколкото да играе с Дейвис. Да умре гордо, вместо да води корумпиран живот. Измъкна се. Чисто и просто. Аз обаче нямах този лукс. Смъртта ми само щеше да бъде началото на болката. Нямах по-добър избор. Затова дойдох тук и се готвех да стисна ръката на дявола.
Вдигнах плика и се приближих до прозореца. Вътре беше единственото нещо, от което се страхуваше Хенри Дейвис — доказателство за едно почти забравено убийство. Единствената му грешка. Единствената небрежност в дългата му кариера. Част от него, която бе изгубил преди петдесет години, и сега искаше да му бъде върната.
— Единственото истинско доверие е, когато двама души знаят тайните си, Майк. Когато един друг са се притиснали в ъгъла. Взаимно гарантирано унищожение. Всичко друго са сантиментални глупости. Гордея се с теб. Ти играеш същата игра като мен, когато започвах.
Хенри непрекъснато повтаряше, че всеки има цена, и беше открил моята. Ако приемех, щях да си върна живота — къщата, парите, приятелите и почтената фасада, която винаги съм искал. Откажех ли, за мен и Ани всичко свършваше.
— Кажи си цената, Майк. Можеш да я имаш. Всеки, който се е издигнал, е сключвал такава сделка по пътя си нагоре. Такава е играта. Е, какво ще кажеш?
Сделката беше стара. Заменяш душата си срещу всичките царства на земята и славата им. Разбира се, щеше да има пазарене за детайлите. Нямах намерение да се продам евтино, но това бързо беше изгладено.
— Ще ти дам доказателството — рекох и почуках с пръст по плика — и гаранция, че никога повече няма да се тревожиш за него. В замяна Радо ще се махне. Полицията ще ме остави на мира. Ще си върна живота. И ще стана пълноправен партньор.
— И отсега нататък си мой — каза Хенри. — Пълноправен партньор и в мокрите поръчки. Когато намерим Радо, ти ще прережеш гърлото му.
Кимнах.
— Тогава се договорихме. — Дяволът Хенри протегна ръка.
Стиснах я и му дадох душата си заедно с плика.
Това обаче бяха глупости, поредната хазартна игра. Умри безславно с чест или живей славно и корумпирано. Не избрах нито едното от двете. В плика нямаше нищо. Опитвах се да търгувам с празни ръце с дявола и затова всъщност нямах избор — трябваше да го победя на собствената му игра.
Първа глава
Закъснявах. Погледнах се в едно от грамадните огледала с позлатени рамки, които бяха окачени навсякъде. Под очите ми имаше тъмни кръгове от безсъние и прясна ивица от изгаряне на челото ми. Иначе изглеждах като всеки друг амбициозен, напорист, жадуващ за големи постижения студент, които се стичаха в Лангдъл Хол.
Семинарът беше на тема „Политика и стратегия“. Бързо се вмъкнах вътре. Беше само със заявления и по преценка — шестнайсет души — и имаше славата, че е ракетна площадка за изстрелване на бъдещи лидери във финансите, дипломацията, армията и правителството. Всяка година Харвард избираше няколко тежкари от Вашингтон и Ню Йорк и ги довеждаше да ръководят семинара. Той беше възможност за вечните студенти, които искаха да станат важни клечки — и в университета нямаше недостиг от тях — да покажат с уменията си да „мислят мащабно“ с надеждата, че някой институционен дон ще ги забележи и ще ги изтласка към бляскава кариера. Огледах масата. Имаше светила от правната сфера, икономиката, философията и дори двама доктори на науките по медицина. В стаята струеше себелюбие като въздух от парно отопление.
Следвах право трети курс, както и политология, и нямах представа как съм успял да си проправя път до Харвард или семинара. Това беше доста типично за последните десет години от живота ми и затова го отминах, като повдигнах рамене. Може би всичко беше само дълга поредица от чиновнически грешки. Обичайната ми нагласа беше да не задавам много въпроси.
Закопчано сако и панталони в цвят каки. Съумявах да изглеждам подходящо, макар и с поизносени и овехтели дрехи. Бяхме в разгара на дебата. Темата беше Първата световна война. Професор Дейвис ни гледаше в очакване и изтръгваше отговорите от нас като инквизитор.
— И така, Гаврило Принцип изскача и удря случаен зрител с малкия си пистолет „Браунинг 1910“. Застрелва австрийския ерцхерцог в югуларната вена и после съпругата му в корема, докато тя предпазва с тяло мъжа си. И с това си действие той слага началото на Първата световна война. Въпросът е защо? — Дейвис ни огледа гневно. — Не преразказвайте онова, което сте чели, а мислете.