Приятелите й казаха, че водата е твърде студена за плуване. Ани повдигна рамене и ме погледна. Не ми пукаше дори да беше Северно море. И тръгнахме надолу само двамата.
Водопадът се спускаше от дванайсет метра в клисура, оградена от стара гора. Беше началото на септември, все още беше горещо, но водата наистина беше леденостудена. Ани събу ботушите си, съблече блузата с дълги ръкави и се гмурна. Гледах я как се носи плавно в бистрата вода и после как лежи на брега по спортен сутиен и бикини, а ивици слънчева светлина танцуват по гладката й кожа, докато вятърът люлее клоните над главата й. И до ден-днешен този спомен кара дъхът ми да секне. Съблякох се по гащета и скочих във водата. Ако Ани беше морска сирена, с радост бих я последвал в подводното й царство и никога нямаше да се върна. Не мислех обаче, че тя ще ме повика.
— Искаш ли да отидем под водопада?
— Добре — отвърнах, сдържайки искрения си отговор: „Да, и още как“.
— Може да е страшничко — добави тя.
— Мисля, че всичко ще бъде наред. — Какво можеше да ми е подготвила тази малка палава фея, че да ме уплаши?
Тя се приближи до две големи скали, високи десетина метра, вклинени една в друга.
— Ето тук. — Посочи малка пукнатина, където цареше непрогледен мрак, и се вмъкна вътре. Последвах я. На два и половина метра навътре не се виждаше нищо. И пространството беше тясно. Усещах как дъхът ми рикошира в камъка пред мен и ясно чувах звука на течаща вода отпред. — Пази си главата — предупреди ме Ани — безплътен глас в тъмнината, хвана ме за ръката и ме заведе до остър ъгъл. Намирахме се в скален джоб дълбоко в планината. На главата ми капеше вода и се стичаше по лицето ми. — И после в този вир.
Дъното под краката ми изчезна. Потопихме се до кръста в леденостудената вода. Таванът на пещерата се наклони и вирът стана по-дълбок, докато останаха трийсетина сантиметра пространство над главите ни. Започнах да изпитвам клаустрофобия и чувството, че ще се удавя, въпреки че бях стоял в корабни трюмове и се бях задушавал по време на тренировки във военноморската флота в Големите езера.
Запитах се докъде ще стигне смелостта на Ани, когато приятният й глас ме информира:
— Сега ще се гмурнем и ще плуваме в този малък подводен тунел. Дълъг е три-четири метра и течението ще ни понесе до края и ще ни изхвърли в пещерата под водопада.
— Ами… добре — отговорих, макар че не се чувствах добре. Не се гордея да призная, че това ми звучеше доста страшно.
— Имаш ли ми доверие?
— Все по-малко.
Ани се засмя:
— Поеми си дъх и не се бори срещу течението. Готови! Тръгваме!
Чух я, че си пое дъх и се гмурна под повърхността. Потопих се и се плъзнах под водата покрай гладките скали, опитвайки да се преборя с паниката. Тунелът беше широк шейсетина сантиметра, твърде тесен, за да използвам ръцете си, и пълен с вода. Нямаше как, да се покажа да си поема въздух. Можех да се придвижвам само като ритам с крака. Течението ме понесе и след секунда ме блъсна отстрани и ме въвлече в по-голям поток. Слънчевата светлина ме заслепи като светкавица на фотоапарат след дългото стоене в мрака. Изстреляхме се от улея, прелетяхме три метра във въздуха и цамбурнахме във вир в малка пещера зад оглушителната завеса на водопада.
Изскочихме над водата. Бяхме се задъхали и бяхме отворили широко очи. Бях толкова развълнуван и щастлив, че съм жив, че сграбчих Ани в мечешка прегръдка.
— Мамка му! — извиках.
— Нали?
Вероятно повторих „мамка му“ няколко пъти и после осъзнах, че съм в подводна пещера заедно с Ани. И двамата се чувствахме зашеметени от рискованото гмуркане. Разбира се, още беше рано да пристъпя към действие. Ако бях прекалено нетърпелив, можеше да разваля хубавото преживяване с момичето на мечтите ми. Но все пак бяхме в пещера под водопад. Какво друго можех да сторя?
Загледахме се един в друг. Ани не отмести веднага очи, нито ме погледна с копнеж. Няма ли смелост, няма и слава. Приближих се до нея и… нищо. Не помръдна. Каменна физиономия. Отстоявай своето. Скъсих разстоянието с петдесет, седемдесет, деветдесет, деветдесет и пет процента. Когато очевидно си на път да целунеш някого, когато лицата ви са на няколко сантиметра и се доближават, очакваш, че всяка жена поне ще ти даде малък знак дали си добре дошъл, или нямаш шанс.
Ани обаче не направи нищо. Не бях виждал такова нещо. Тя не реагираше.