Ричър веднага разбра защо.
Кобурът му беше разкопчан и празен, но пистолетът не беше в ръката му. Очите му постоянно се местеха надолу и леко вляво.
Беше хвърлил оръжието си в снега.
Или е било избито от ръката му.
И в двата случая положението му не беше добро.
— Кои са тези? — попита Ричър.
— Нежелани гости — отвърна Питърсън.
— Толкова нежелани, че лично шефът на полицията се е включил в издирването?
— Виждаш това, което виждам и аз.
— Какво ще направиш?
— Положението е деликатно. Вероятно са въоръжени.
— Ти също.
— Не мога да направя Холанд за смях.
— Грешката не е негова. Сигурно са му измръзнали ръцете.
— Току-що е слязъл от колата.
— Не е току-що. Колата работи на място поне от десет минути. Виж локвите под ауспусите.
Питърсън не отговори. И не помръдна.
— Кои са те? — отново попита Ричър.
— Какво те интересува?
— Просто съм любопитен. Тези хора те плашат.
— Така ли мислиш?
— Да. Ако не те плашеха, вече щяха да са на задната седалка, оковани в белезници.
— Те са рокери.
— Не виждам никакви мотоциклети.
— През зимата използват пикапи — поясни Питърсън.
— Незаконно ли е това?
— И са смъркачи.
— Какво е смъркачи?
— Друсат се с кристални метамфетамини.
— Амфетамини?
— Метилирани амфетамини, които стават за пушене. Или по-скоро се вдишват изпаренията им. Използват се стъклени тръбички, счупени електрически крушки или станиол. Нагряваш ги и смъркаш. А после ставаш непредвидим.
— Хората винаги са непредвидими.
— Не като тези.
— Познаваш ли ги?
— Специално тези не, но познавам породата им.
— В града ли живеят?
— На осем километра на запад. Много са. Устроили са си нещо като лагер. По принцип си стоят там, но хората не ги обичат.
— Мъртвецът е бил един от тях — отбеляза Ричър.
— Вероятно — кимна Питърсън.
— Може би търсят приятеля си.
— Или са тръгнали да отмъщават за него.
Питърсън гледаше през предното стъкло, без да помръдва. На десет метра от тях шоуто продължаваше. Началник Холанд видимо трепереше. От студ или от страх.
А може би и от двете.
— Направи нещо — обади се Ричър.
Питърсън не помръдна.
— Интересна стратегия — продължи Ричър. — Май си решил да чакаш, докато се вкочанят от студ.
Питърсън не отговори.
— Проблемът е там, че Холанд ще се вкочани пръв — добави Ричър.
Питърсън продължаваше да мълчи.
— Ако искаш, ще дойда с теб.
— Ти си цивилен.
— Само технически.
— Не си облечен както трябва. Навън е студено.
— Колко време ще ни отнеме?
— Нямаш оръжие.
— За типове като тези не ми трябва оръжие.
— Кристалният метамфетамин е сериозна работа. Падат всички задръжки.
— Значи ще бъдем на равни начала.
— Те не изпитват болка.
— Не им трябва да изпитват болка. Достатъчно е да изпаднат в безсъзнание.
Питърсън замълча.
— Ти тръгваш наляво, а аз надясно — подхвърли Ричър. — Аз ще привлека вниманието им, а ти ще им минеш в гръб.
На десет метра пред тях Холанд каза нещо и двамата направиха крачка напред. Холанд отстъпи, препъна се и тежко седна в снега. Вече със сигурност не можеше да достигне до мястото, където беше хвърлил пистолета си.
Десет и половина вечерта.
— Опасно е да чакаме повече — предупреди Ричър.
Питърсън кимна и отвори вратата.
— Не ги докосвай, не прави нищо — рече той. — В момента все още са невинни граждани.
— С Холанд по задник пред тях?
— Невинни до доказване на противното. Такъв е законът. Наистина не ги пипай.
Питърсън излезе навън. За момент остана зад отворената врата, после я заобиколи и тръгна напред. Ричър го последва крачка по крачка.
Мъжете ги видяха.
Ричър тръгна надясно, а Питърсън наляво. Температурата в колата зад тях беше двайсет градуса над нулата, навън бе минус дванайсет. А може би бе дори още по-студено. Ричър дръпна ципа на якето си, натика ръце дълбоко в джобовете и сгуши врат в яката. Но само след пет крачки започна да трепери. Това не беше обикновен студ, а жесток мраз. Двамата пред тях отстъпиха крачка назад от Холанд. Той се възползва от пространството и се изправи. Питърсън застана до него. Пистолетът му все още беше в кобура. Ричър направи малък кръг и спря на два метра зад нарушителите. Холанд пристъпи напред, наведе се и изрови пистолета си от снега. Почисти го с длан, надникна в цевта и го тикна в кобура.