— Това ли е версията? Подхлъзваш се и без да искаш, ги поваляш?
— Не. Подхлъзнах се, когато замахнах към онзи, големия. Което омекоти удара. Ако не бях се подхлъзнал, нямаше да викаш две линейки, а само една. Плюс катафалката на Съдебна медицина.
Холанд отмести очи.
— Иди да ме чакаш в колата — рече Питърсън.
Адвокатът си легна в единайсет и четвърт. Децата му го бяха изпреварили с два часа, а съпругата му още беше в кухнята. Той постави обувките си в шкафа, свали вратовръзката и окачи сакото си на закачалка. Ризата, бельото и чорапите отидоха в коша за пране. Облече пижама, облекчи се в тоалетната и изми зъбите си. После се пъхна под завивките и отправи очи към тавана. В главата му все още звучеше смехът на мъжа, на когото се бе обадил малко преди да напусне магистралата. Нещо средно между лай и възбудено хълцане. Пълен с очакване и злорадство. Да се отстрани свидетелят, бе изрекъл той, а онзи от другата страна на линията бе зацвилил от щастие.
Ричър влезе в колата на Питърсън и затръшна вратата. Лицето му беше изтръпнало от студа. Насочи решетката на отоплението към себе си и включи вентилаторите на максимум. После се облегна назад и зачака. Линейките се появиха след пет минути с включени сигнални светлини, които хвърляха синьо-червени отблясъци по снега. Натовариха двамата пациенти и бързо потеглиха. И двамата още бяха в несвяст. Но състоянието им не беше сериозно. Общи контузии, може би плюс някое друго разтягане. След три дни на легло щяха да са като нови. Разбира се, ако си вземаха лекарствата, най-вече болкоуспокояващите.
Ричър остана в колата. На десет метра пред него Холанд и Питърсън разговаряха на студа. Стояха близо един до друг, полуизвърнати, с гръб към колата. Разговаряха тихо. Съдейки по поведението им, Ричър стигна до заключението, че говорят за него.
— Възможно ли е да е той? — попита началник Холанд.
— Ако е той, значи току-що прати в болница двама от предполагаемите си съюзници — отвърна Питърсън. — Това ми се струва странно.
— Може би е номер. Може би са го планирали заедно. Или пък някой от онези се готвеше да каже нещо компрометиращо и той го накара да млъкне.
— Той защищаваше себе си, шефе.
— Отначало.
— Останалото беше самоотбрана.
— Сигурен ли си, че не е той?
— Сто процента. Няма как да е той. Шансът да се появи тук е едно на милион.
— Не е възможно нарочно да е причинил катастрофата на автобуса, нали?
— За тази цел би трябвало да прекоси целия салон и да нападне шофьора. Но никой не е казал такова нещо. Нито шофьорът, нито пътниците.
— Добре — кимна Холанд. — А шофьорът? Възможно ли е да е причинил катастрофата умишлено?
— Би било страшно рисковано.
— Не е задължително. Може би е познавал пътя, минавал е по него много пъти — и през лятото, и през зимата. Знае къде се образуват поледици. Не му е било трудно да подхлъзне автобуса.
— Някаква кола е поднесла и се е насочила към него.
— Той го казва.
— Би могъл да получи наранявания. Би могъл да убие хора и да попадне в болница, а после и в затвора за непредумишлено убийство.
— А може би не. Съвременните автобуси разполагат с всевъзможни електронни системи. Тракшън контрол, спирачки с антиблокираща система и прочие. Достатъчно е било да завърти волана малко по-рязко, а после да го насочи към канавката. После ние го приемаме с отворени обятия, като добрия самарянин.
— Довечера мога да поговоря с Ричър — предложи Питърсън. — Той е важен свидетел, защото е бил в автобуса. Със сигурност ще получим по-ясна представа за онова, което се е случило.
— Тоя е психопат! — отсече Холанд. — Искам да се махне от тук.
— Пътищата са затворени.
— В такъв случай го искам заключен.
— Наистина ли? — изгледа го Питърсън. — Честно казано, на мен ми се струва доста умен човек. Помисли малко, шефе. На теб ти спести най-малко един счупен нос, а мен ме освободи от задължението да застрелям двама души. На практика направи голяма услуга и на двама ни.
— Случайно.
— А може би нарочно.
— Нима мислиш, че е знаел какво прави? Тук, сега?
— Точно така мисля. Според мен той е човек, който вниква в нещата пет секунди преди останалите.
— Сериозно ли говориш?
— Да, сър. Прекарах известно време с него.
Холанд сви рамене.
— Добре, поговори с него, след като искаш…
— Може би трябва да го използваме по-добре? Той е бивш военен и знае много неща.
— Какви неща?
— За онова, което се намира на запад.