Питърсън отпи голяма глътка бира и попита:
— Истинска ли беше катастрофата с автобуса?
— Не съм вашият човек — рече Ричър.
— Знаем това. Не би могъл да контролираш нещата. Но може би шофьорът…
— Твърде сложно — поклати глава Ричър. — Нещата можеха да се объркат по още хиляди начини.
— Той наистина ли се опита да овладее поднасянето?
— Какво имаш предвид?
— Да не би да го е причинил нарочно?
— Би било по-просто да изключи двигателя и да симулира повреда. Някъде близо до детелината.
— Твърде явно.
— Аз бях заспал. Но онова, което видях, когато се събудих, ми изглеждаше съвсем истинско. Не мисля, че той е вашият човек.
— Но би могъл да бъде.
— Всичко е възможно. На негово място аз щях да се появя като посетител на затвора. Началник Холанд ми каза, че имате много такива. Които пълнят мотелите шест дни в седмицата.
— Повечето от тях са ни познати. Тук почти няма затворници с малки присъди. Лицата са едни и същи и ние ги наблюдаваме. Появи ли се някой нов, проверяваме дали е включен в списъка на посетителите. Повечето от тях са жени и деца, а ние очакваме мъж.
Ричър сви рамене и отпи от бутилката. Бирата беше „Милър“. Хладилникът до него тихо забуча, опитвайки да прогони топлия въздух, проникнал при отварянето.
— Строителството на затвора продължи две години — рече Питърсън. — Стотици работници. Построиха им лагер на осем километра западно от тук. Върху общинска земя, на която имаше старо военно съоръжение. Добавиха дървени къщички и фургони и стана нещо като малко село. После си тръгнаха.
— Кога?
— Преди една година.
— И?
— Дойдоха рокерите и завладяха лагера.
— Колко?
— Вече са над сто.
— И?
— Продават метамфетамини. В големи количества. На изток и на запад от магистралата. Правят голям оборот.
— Изхвърлете ги.
— Опитваме се, но не е лесно. Нямаме официални причини да направим обиск. Което обикновено не е проблем. Правят временна лаборатория за метамфетамини в някоя каравана, която действа най-много ден-два, преди да се взриви. Достатъчно е да се появим след пожарната и да направим измерване. Въздухът ще бъде наситен с летливи химикали. Само че тези типове са много внимателни. До ден-днешен нямат нито един инцидент.
— Но?
— Попаднахме на следа. Появи се някаква едра риба от Чикаго да преговаря за голяма доставка. Срещата му с главатаря на рокерите се проведе тук, в Болтън, на неутрална територия с всички удобства. Едрата риба купи пробно количество от един пикап, паркиран пред ресторанта, в който хапнахме тази вечер.
— И?
— Имаме свидетел на сделката. Онзи от Чикаго успя да се измъкне, но ние пипнахме дрогата и арестувахме рокера. В момента е заключен в общинския арест и чака процес.
— Главатарят, казваш? Това не ви ли даде повод да претърсите лагера?
— Колата му е регистрирана в Кентъки, а шофьорската му книжка е издадена в Алабама. Твърди, че не живее тук, а само се е отбил. Нямаме доказателства за противното. Не можем да го арестуваме само защото се облича като някои други типове, които сме виждали. За съда това не е достатъчно. Искат повече.
— И какво решихте?
— Да го притиснем. Като му предложим извънсъдебно споразумение срещу информация, която ще ни позволи да ликвидираме цялото гнездо.
— Той прие ли?
— Още не. Изчаква развоя на събитията. Свидетелят може да забрави какво е видял. А може и да умре.
— Кой е свидетелят?
— Една приятна възрастна дама, от местните. Надхвърлила е седемдесет, бивша учителка и библиотекарка. Абсолютно надежден свидетел.
— Има ли опасност да забрави или да умре?
— Разбира се, че има. Тези хора постоянно плашат свидетелите. Или ги убиват.
— И по тази причина вие сте нащрек. Очаквате да се появи убиецът.
Питърсън само кимна.
Ричър отпи нова глътка от бутилката и попита:
— А защо мислите, че той ще бъде външен човек? Не е ли по-лесно някой от рокерите да свърши работата?
— Залепваме се за всеки, който се появи в града — поклати глава Питърсън. — Като тази вечер. Всички ги дебнат. Значи няма да е рокер. Би било проява на защитна реакция, а тяхната стратегия е да не ни дават никакви поводи.
— Ясно.
— Някой друг пътува насам, за да изпълни поръчката — добави Питърсън. — Няма друг начин. Някой, който ще се различава от тях.
8
Ричър отпи трета голяма глътка от бутилката и каза:
— Не е шофьорът.
— Откъде си толкова сигурен? — попита Питърсън.
— Колко печелят онези типове от метамфетамина?