— Около двеста долара на грам, но го продават с пикапи, които побират много. Може би правят милиони.
— В такъв случай могат да си позволят професионалисти. Един професионален убиец едва ли ще се препитава като шофьор на автобус.
— Добре, не е шофьорът — въздъхна Питърсън. — Мистър Джей Нокс е невинен.
— А вие гарантирате за всички посетители на затвора, така ли?
— Държим ги под наблюдение. Те наемат стаи в мотелите, използват градския транспорт за отиване и връщане от затвора, а на другия ден си тръгват. Всяко отклонение от този маршрут ще привлече вниманието ни.
— Къде е свидетелката?
— Стои си у дома. Казва се Джанет Солтър. Много мила женица, като добрата баба от приказките. За щастие живее на задънена улица, която денонощно се охранява от наши служители. Ти видя колата им.
— Не е достатъчно.
— Знаем. Пред къщата й има още една кола, а трета охранява задната част, на съседната улица. В самата къща дежурят полицайки, най-добрите, с които разполагаме. Четири по всяко време на денонощието. Две дежурят, две спят.
— Кога е делото?
— След месец, ако имаме късмет.
— А защо не я преместите? Може би в някой хотел на Карибите? Сигурен съм, че би приела такава оферта.
— Не иска да се мести.
— Съзнава ли, че се намира в опасност?
— Обяснихме й ситуацията, но тя иска да направи каквото трябва. За нея това е принципен въпрос.
— Браво.
— И за нас е добре, тъй като възнамеряваме да ударим цялата шайка, веднъж и завинаги — кимна Питърсън. — От друга страна обаче, изпитваме големи затруднения, защото използваме всичките си ресурси.
— Което обяснява защо стъпвате на пръсти — кимна на свой ред Ричър. — Не можете да ги ударите, защото няма да ви стигнат ресурсите.
— И защото трябва да оправдаем действията си пред съда. Не можем да позволим на защитата да ги обяви за част от кампания за прочистване. А и рокерите не са глупави. Пазят се добре. Технически погледнато, никой от тях не е извършил престъпление. Поне не публично.
— Но фактически е обратното. Аз видях снимките.
— Именно — въздъхна Питърсън. — От тях личи, че един от нашите примерни граждани е пребил до смърт един от техните.
Шумният будилник на хладилника показваше дванайсет без пет. Оставаха петдесет и два часа. Луната зад прозореца беше високо в небето, снегът блестеше под бледите й лъчи. Въздухът беше неподвижен. Нямаше вятър. Студът беше толкова силен, че Ричър го усещаше през стените. В стаята се беше образувала нещо като буферна зона, широка около половин метър. Там топлината на печката се сблъскваше с проникващия студ и го връщаше обратно.
— Началник Холанд в течение ли е? — попита Ричър.
— Защо питаш?
— Първоначални впечатления. Стори ми се малко объркан.
— Холанд е човек на място.
— Не отговори на въпроса ми.
— Ти обсъждаше ли началниците си, когато служеше в армията?
— Непрекъснато. С равните по ранг.
— Ние равни ли сме по ранг?
— Приблизително.
— Какви бяха твоите началници?
— Някои бяха свестни, но други бяха негодници.
— Холанд си е наред — увери го Питърсън. — Но е много уморен. Жена му почина, а дъщеря му порасна и напусна дома му. Той е съвсем сам и това му се отразява зле.
— Видях снимките в кабинета му.
— Спомен от по-добри дни. Бяха чудесно семейство.
— Значи е в течение на операцията?
— Достатъчно, за да поиска помощ, ако се наложи.
— От кого?
— От теб.
Ричър довърши бирата си. Беше му топло, чувстваше се добре. Бавно се предаваше на умората.
— Какво бих могъл да направя за него?
— Лагерът на някогашните строители се намира до старо военно съоръжение.
— Вече ми го каза.
— Искаме да разберем какво точно представлява то.
— Не знаете ли?
— Строено е много отдавна. Една-единствена каменна сграда, малко по-голяма от обикновена къща.
— И това е всичко?
— Да — кимна Питърсън. — Дълъг и прав като стрела път, който свършва пред малка къща в прерията.
— Колко малка?
— По-малка от тази.
— Форма?
— Квадратна. Като повечето обикновени къщи.
— С покрив?
— Разбира се.
— Питам, защото ми хрумна, че може би е била ракетен силоз. В двете Дакота има много такива.
— Не е силоз.
— Значи може да е била всичко. Включително и незавършено строителство.
— Не е това. По-старите хора помнят, че стотина строители са работили там в продължение на цял месец. Районът е бил отцепен от армията. Непрекъснато са пристигали и отпътували хора. Твърде голямо оживление за строителството на малка къща в прерията.