— Чувал съм и по-странни истории.
— Ние трябва да знаем какви са шансовете ни да се появим там и да арестуваме повече от сто души. Трябва да знаем какво ни очаква.
— Свържете се с някого. Може би с Министерството на отбраната.
— Направихме го. Не само ние, а и общинският съвет, после и щатското правителство.
— И?
— Никакъв отговор.
— Колко възрастни са хората, за които спомена?
— Има ли значение?
— Искам да разбера кога е било построено съоръжението. Тези хора виждали ли са строителите с очите си? Или просто преразказват историите, които са чули от бащите и дядовците си.
— Постройката е на около петдесет години.
— Колко време е била използвана по предназначение? Имало ли е войници?
— Не. Сградата никога не е била използвана.
— Вероятно става въпрос за съоръжение, построено по време на Студената война, което е останало недовършено — сви рамене Ричър. — В един момент идеята е била добра, а в следващия са я зарязали. По онова време често са се случвали подобни неща, защото стратегията се е променяла непрекъснато. Или защото никой не е имал представа какво са правили там. Което не е толкова важно. Каменната сграда е далеч по-устойчива на нападение с малокалибрено оръжие в сравнение с барака или каравана, но доколкото разбирам, вие не планирате престрелки.
— Просто трябва да сме сигурни.
— Не мога да ви помогна. Не съм служил там, дори не съм чувал за това място.
— Може би ще успееш да научиш нещо, ако използваш стари връзки.
— Доста отдавна съм напуснал армията.
— Би могъл да отидеш и да хвърлиш едно око.
— На какво? Каменната сграда си е каменна сграда. Военните използват същия камък за строителство като всички останали.
— Защо тогава са струпали стотина работници там?
— Какво имаш предвид?
— Подозираме, че става въпрос за някакво подземно съоръжение. А каменната къща е само вход към него. Долу може би има цял лабиринт. Може би там е лабораторията им. Това обяснява отсъствието на пожари и взривове на повърхността. Може би са превърнали мястото в крепост, с големи запаси от храна, вода и оръжие. Нещата могат да станат много сериозни, а ние не желаем усложнения.
Питърсън стана да вземе още две бири от хладилника. Стигнали сме до средата на разговора, помисли си Ричър. А може би и по-малко, ако там са се охлаждали шест бутилки в картонена опаковка.
— Това не е всичко — рече Питърсън.
— Не думай — отвърна Ричър.
— Прибрахме главатаря им, но те продължават да функционират. Някой издава заповеди, които се изпълняват.
— Може би шефът си има заместник.
— При бандите няма такова нещо.
— Значи той има връзка с тях. Мобилен телефон или писмени инструкции, които някой изнася от ареста.
— Изключено.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно.
— Остава адвокатът му. Всекидневни визити, по време на които вашият човек издава устни заповеди, а адвокатът ги предава надолу по веригата.
— И ние си го помислихме. Но не е така.
— Откъде знаеш?
— Стаята за посещения е под видео и аудио контрол.
— Въпреки поверителния характер на разговорите между адвокат и клиент? Законно ли е?
— Може би. Затворът е нов, а в закона има куп добавки и изменения.
— Той не е федерален затворник.
— Добре де, може би не е съвсем законно.
— Но въпреки това го правите?
— Да — кимна Питърсън. — Но до този момент не сме хванали никакви инструкции или конкретни детайли. Нищо не се записва на хартия, няма предаване на бележки.
— Чували ли сте за Четвъртата поправка? Тя може да ви прецака тотално.
— Нямаме намерение да използваме нищо от чутото. Дори прокурорът не знае, че го правим. Целта ни е да получим някакво предварително предупреждение за евентуални действия срещу свидетелката. Нищо повече.
— С нея нещата са наред. Постарали сте се добре. Все пак става въпрос само за месец. Дори и ако нещата се проточат.
— Ние се явихме на конкурс за този затвор.
— Холанд ми каза — кимна Ричър. — Като завод на „Тойота“. Или на „Хонда“.
— Трябваше да дадем, за да получим.
— Винаги е така.
— Служителите в подобен род заведения получават данъчни облекчения. Построихме нови къщи, разширихме училището.
— Но?
— Трябваше да подпишем техния кризисен план.
— Който гласи?
— Да играем точно определена роля в случай на бягство.
— Която е?
— Целият личен състав на болтънската полиция заема позиция на предварително очертан периметър на километър и половина около затвора.