— Целият?
— До последния човек, независимо кой е на смяна и кой почива. Няма болни, няма заспали.
— Сериозно ли говориш?
— Бяхме принудени да подпишем. За доброто на града.
— Лошо — промърмори Ричър.
— Много лошо — съгласи се Питърсън. — Включи ли се сирената, трябва да зарежем всичко и да потеглим на север. Целият личен състав, до последния човек. А ако това се случи в рамките на следващия месец, Джанет Солтър остава без никаква охрана.
9
Ричър довърши втората си бира и каза:
— Това е лудост.
— Само в действителност, но не и на хартия. На теория трябва да получим подкрепление от магистралните патрули. А федералните вече ни предложиха закрила за мисис Солтър. Работата е там, че през зимата магистралните патрули са постоянно навън, обикновено на часове разстояние от тук, а мисис Солтър отказва федерална закрила. Според нея не тя, а рокерите трябва да бъдат заключени някъде надалеч.
— Май имате проблем — въздъхна Ричър.
— На мен ли го казваш?
Ричър извърна глава към прозореца, зад който белееше осветеният от луната сняг.
— Но времето не е особено подходящо за бягство, нали? И ще остане такова може би месеци. Половин метър девствен сняг покрива всичко в радиус от осем километра. Ако някой реши да прескочи оградата, или каквото имат там, ще умре от студ в рамките на един час. Или ще бъде преследван с хеликоптер. Следите му ще личат отдалеч.
— Вече никой не бяга пеша — поклати глава Питърсън. — По-вероятно е да опитат с някой камион за провизии или нещо подобно.
— А защо трябва да правите кордон точно на километър и половина?
— Никой не твърди, че кризисните планове са безупречни.
— В такъв случай бихте могли да имитирате изпълнението им. Оставете част от хората си по местата им. Поне жените в дома на свидетелката.
— Не можем. Ще има преброяване, ще ни направят ревизия. Ако се окаже, че не сме изпълнили някоя точка от договора, ще ни наложат федерален надзор за следващите десет години. Договорът е подписан от общинската управа, взели сме пари.
— За допълнителните коли?
— И за разходите — кимна Питърсън. — Всички служители трябва да живеят на десет минути път от участъка и да разполагат със служебна кола. Радиостанциите им са включени постоянно и те трябва да реагират на секундата.
— Не можете ли да вземете и мисис Солтър в някоя от колите?
— Нямаме право. Цивилните трябва да стоят настрана.
— Имали ли сте случай на бягство?
— Не. Затворът е чисто нов, с безупречна охрана.
— Значи трябва просто да се надявате, че нещата ще се развиват по най-благоприятния начин.
— Именно. Но да се надяваме не означава, че винаги ще е така. Ако ставаше въпрос за случайно съвпадение или малшанс, нямаше да ни пука. Но не е така. Защото онзи, който иска да отстрани хората ни от дома на Джанет Солтър, разполага с достатъчно власт да го направи когато пожелае.
— Като организира бягство? — вдигна вежди Ричър. — Едва ли е възможно. Аз познавам затворите. Бягството изисква продължителна подготовка. Човекът, за когото говориш, трябва да състави план, да вербува съответния шофьор, да спечели доверието му, да разполага с пари и стабилни връзки навън.
— Това не е всичко. И нещата се влошават.
— Разкажи ми.
— Втора точка от кризисния план засяга вероятността от бунт в затвора. В такъв случай служителите напускат периметъра, а ние поемаме вишките и портала.
— Пак целият личен състав?
— Да, условията са същите като при първа точка. Но бунтовете се организират бързо. Могат да започнат буквално за секунди. Няма затвор, който да не е заплашен от подобно събитие, повярвай ми.
Не се стигна до трета бутилка бира. Разговорът по същество приключи с няколко допълнителни разяснения и малко повторения.
— Разбираш ли? — попита Питърсън. — Той може да планира нещата с точност до минута. Погрешните думи се отправят към погрешния човек, настава сбиване и бунтът е факт. Ние получаваме сигнал за него и след броени минути сме на осем километра от къщата на Джанет Солтър.
— Той е затворен в общинския арест, нали? — възрази Ричър. — Съвсем отделно място. Никой не вдига бунтове в ареста. Обитателите му очакват съдебен процес и мислят как да изглеждат невинни.
— Той е рокер. Вероятно има приятели в главната сграда. Или приятели на свои приятели. Така действат затворническите банди. Грижат се за себе си. А начини за комуникация — колкото щеш.