— Не знам.
— Аз мисля, че малко го мързи.
— Питърсън твърди, че са ви дали право на избор.
— Нима не разбирате? Нямам такова право, защото не бих могла да живея спокойно. Това е принципен въпрос.
— Питърсън твърди, че са ви предложили федерална защита.
— Която май трябваше да приема. Но предпочитам да остана в родния си град. Съдебната система трябва да наказва нарушителите на закона, а не свидетелите. Което също е принципен въпрос.
Ричър погледна към вратата на кухнята. Полицайка в коридора, друга до задния прозорец. Още две спят горе, подготвяйки се за нощна смяна. Една патрулка отвън, друга на пресечка по-надолу, трета в началото на улицата. Плюс бдителни граждани и параноично ръководство на полицията. Плюс сняг навсякъде.
Абсолютно достатъчно, освен ако не завият сирените.
— Имате ли внуци? — попита той.
Джанет Солтър поклати глава.
— Нямахме деца. Дълго време хранехме надежди, после съпругът ми умря. Той беше англичанин, доста по-възрастен от мен. Защо питате?
— Питърсън спомена за достоверността ви като свидетел. Каза, че приличате на баба от приказките.
— Наистина ли приличам?
— Не знам. Предполагам, че не съм чел тези приказки.
— Къде сте израснали?
— В различни бази на Морската пехота.
— Кои?
— Имам чувството, че във всички.
— Аз съм израснала тук, в Южна Дакота. Баща ми беше последна издънка на стара богата фамилия. Търгувахме, купувахме земя от местните жители за три цента за квадратен метър, а чрез подставени лица се сдобивахме с хиляди държавни акции. Копаехме злато, инвестирахме в железницата. По специални тарифи, разбира се.
— Ето откъде е дошла тази къща — отбеляза Ричър.
— Не — усмихна се Джанет Солтър. — Купихме я, когато времената станаха трудни.
Откъм коридора прозвуча звън. Единичен, тих и цивилизован. Ричър стана и пристъпи към вратата. Дежурната полицайка стана от най-долното стъпало, прекоси тъмното антре и отвори входната врата. В къщата, сред облак снежинки, се появи началник Холанд. Той изтупа снега от краката си на изтривалката и потръпна от топлия въздух, който го блъсна в лицето. После свали шубата си. Полицайката я пое и я закачи върху шубата на Ричър.
Холанд прекоси антрето, кимна на Ричър и се насочи към кухнята. Съобщи на Джанет Солтър, че няма новини за нея, а просто се е отбил да й засвидетелства уважението си. Тя го помоли да я изчака в библиотеката, докато направи кафе. Ричър я видя да пълни с вода някаква стара електрическа алуминиева кана с изолирана дръжка. Истинска антика. Може би изработена от разтопения метал на някой бомбардировач „Б-24 Либърейтър“ от Втората световна война. Пристъпи вътре с намерението да й помогне, но тя го отпрати.
— По-добре идете да правите компания на началника в библиотеката.
Ричър се подчини. Влезе в стаята с книгите и попита:
— Как е работата?
— Коя работа? — изгледа го Холанд.
— Онази кола в източния край на града. С мъртвец зад волана.
— Не сме сигурни, че първоначалните ни заключения са верни. Имам предвид прекъсването на веригата. Може би е просто обир, който завършва зле.
— Как така?
— Човекът е бил адвокат, но в колата му нямаше куфарче. Чувал ли си подобно нещо? Адвокат без куфарче! Може би го е взел някой.
— Портфейлът беше ли в джоба му?
— Да.
— А часовникът на ръката му?
— Да.
— Очаквали ли са го в затвора?
— Името му го няма в списъка на посетителите. Клиентът му не е подавал молба за среща. Но от службата му твърдят, че са го повикали по телефона.
— Значи не е обикновен обир. Някой го е подмамил там. Не е носил куфарче, защото не е очаквал да записва каквото и да било, свързано с текущите му дела.
— Може би. Разследването продължава.
— Кой се е обадил в службата му?
— Мъжки глас. Същият, който го е търсил пет пъти преди това. Използвал е мобилен телефон, който не можем да проследим.
— Кой е клиентът му в затвора?
— Някакъв полуидиот, от когото не успяхме да измъкнем нищо свързано. Арестувахме го преди два месеца, докато се готвеше да подпали една къща. Още чакаме заключението на психолозите. Той говори само с когото пожелае. Иначе не отронва нито дума.
— Май твоят приятел рокер е направил добър избор — отбеляза Ричър.
От кухнята долетя шумно гъргорене. Водата в електрическата кана беше завряла. Във въздуха се разнесе аромат на кафе. Колумбийско, едро смляно, сравнително прясно, безпогрешно определи Ричър.